Определение № 50056 от 21.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1248/2022 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба № 501 756/04.09.2024 г. на С. Х. чрез адвокат М. за допълване на решение № 50 131/06.08.2024 г. по настоящото дело и присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита на ответника С. Х. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като решението на Апелативен съд Пловдив е обезсилено, а производството спрямо молителя е прекратено. Заявява се становище, че в полза на адвокат М. са били заплатени адвокатски възнаграждения за защита и на С. Х., и на ЕТ „Стоян – 2000 С. Х.“. Ответникът по молбата „Юробанк България“ АД оспорва основателността й и моли да бъде оставена без уважение, тъй като е бланкетна и неподкрепена с доказателства. Отделно, с оглед разпоредбата на чл. 56 ТЗ не може да се приеме тезата на молителя, че става дума за два правни субекта – едноличен търговец и физическо лице. Изтъкнат е и довод, че в полза на банката е постановено решение, с което предявеният от нея иск е уважен изцяло. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 248 ГПК регламентира възможност по инициатива на страна по делото съдът да измени постановен от него акт, касаещ разпределение на отговорността за понасяне на съдебни разноски, в случай, че е допуснал грешка или опущение, съответно при грешка - по делото е бил представен списък по чл. 80 ГПК. В настоящата хипотеза при постановяване на решение № 50 131/06.08.2024 г. съдебният състав е изложил подробни мотиви защо по делото не могат да участват С. Х. и ЕТ „Стоян – 2000 С. Х.“ едновременно и, че след регистрацията на едноличен търговец, не възниква нов правен субект. Този принцип важи както за материалноправните отношения, така и за процесуалноправните. Ето защо, не може да бъде присъдено отделно възнаграждение в полза на С. Х. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК при положение, че искът на банката е уважен изцяло срещу ЕТ „Стоян – 2000 С. Х.“. По делото липсват доказателства за уговорени и изплатени две различни адвокатски възнаграждения, но дори да бяха представени такива, това не променя горния извод. Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,