Определение № 1742 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1162/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Кондор и Сие“ ЕООД - чрез адв. Г. В. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу разпореждане № 7403/25.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 8128/2023 г. по описа на СГС, ІІ „ж“ въззивен с-в, с което е върната касационната жалба с вх. № 29291/13.03.2024 г., предявена от „Кондор и Сие“ ЕООД срещу постановеното въззивно решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като, от една страна, с оглед предмета на правния спор – чрез предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК ищецът иска да бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на принудително удовлетворяване на оспорените парични притезания чрез помощта на държавната принуда (поради изтекла погасителна давност), той не е търговски по смисъла на чл. 365 ГПК, а от друга, ищецът – търговец, е потребител по договор за продажба на електрическа енергия, поради което е приложима правната норма, уредена в чл. 113, изр. 2 ГПК, предписваща, че делата, образувани по искове срещу и от потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В този смисъл, счита, че, когато цената на иска е над 5000 лв., какъвто е настоящият случай, не е преграден достъпът до касация – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното разпореждане съдията докладчик от администриращия въззивен съд е върнал предявената от частния жалбоподател касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, тъй като е счел, че с оглед на цената на иска и търговския характер на образуваното дело крайният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. С предявения от „Кондор и Сие“ ЕООД отрицателен установителен иск се иска от съда със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на принудително удовлетворяване на парични притезания, удостоверени във влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8988/2011 г. по описа на СРС, 90 с-в: 1) 7732,76 лв. – продажна цена за доставена електрическа енергия, ведно със законната мораторна лихва от 01.07.2011 г. до окончателното ѝ заплащане и 2) 26,37 лв. – законна мораторна лихва, изтекла за периода от 16.08.2010 г. до 08.06.20211 г. (поради покриването им с изтекла погасителна давност). Вземанията, които са предмет на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, са породени от договор за търговска продажба на стоки – той представлява субективна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, във вр. с ал. 3 на този член, тъй като е сключен между търговци. Следователно, не е приложима правната норма, уредена в чл. 318, ал. 2 ТЗ - купувачът на електрическа енергия, предмет на договора за доставка, не е физическо лице-нетърговец, който да използва електрическата енергия за лично потребление. Поради тези правни съображения настоящото делото трябва да бъде квалифицирано като търговско (вземанията, чието изпълнение чрез помощта на държавната принуда се отрича, са породени от търговска сделка), макар и с оглед на цената на предявените искове (всеки един от тях под 25000 лв.) делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Съгласно правната норма, регламентирана в чл. 113 ГПК, дори и когато делото е търговско, то се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес, но само когато исковете са предявени от или срещу потребител. Уреденото в тази разпоредба нормативно изключение цели да се предостави по-засилена процесуална защита на икономически по-слабите в гражданското/търговското правоотношение лица (по-благоприятна за тях подсъдност на съдебните спорове, които винаги ще бъдат разглеждани по реда на общия исков процес, дори и когато по своето правно естество тези дела са търговски), а именно на потребителите по смисъла на определителната правна норма на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество, в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателния разяснения, дадени в ТР № 3/23.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2019 г.на ОСГТК на ВКС – след изменението на чл. 113 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г., дело, с предмет правоотношения по договор, по който страна е физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. Наистина, в дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ - при изясняване на термина „потребител на енергийни услуги“ за целите на този закон, не е проведено разграничение между отделните правни субекти (юридически или физически лица, респ. дали те като крайни клиенти купуват електрическа енергия, действайки в или извън рамките на своята търговска или професионална дейност), но в трайната практика на ВКС се приема, че понятието „потребител на енергийни услуги“ не е тъждествено на понятието „потребител“ съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като именно последното понятие е от значение за определяне на едно дело като гражданско по см. на чл. 113 ГПК. В този смисъл е и определение № 521/4.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 715/2023 г., II т. о., ТК. Търговското дружество-касатор не притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а делото не следва да бъде разглеждано като гражданско по смисъла на чл. 113 ГПК. Следователно, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв., поради което правилно съдията докладчик от администриращия въззивен състав е достигнал до правното съждение, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, предл. 2 ГПК. Воден от горното, съдът