Определение № 4233 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 621/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на К. А. К. от [населено място], [адрес] с [ЕГН] чрез адв.Т. Ж. Василев от АК - Стара Загора, [адрес] против Решение № 4259/30.10.2025 г на АС - Стара Загора, постановено по адм.дело № 439 по описа на АС - Стара Загора за 2025 г.в неблагоприятната за този касационен жалбоподател част. Релевира оплакване и развива доводи за неговата неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – гр. Стара Загора оспорва основателността на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсулско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановеното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. С частично обжалваното решение, в производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР – гр. Стара Загора е осъдена да заплати на К. А. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор във Второ районно управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 год. до окончателното й изплащане,както и е осъдена Областна дирекция на МВР Стара Загора гр. София да заплати на К. А. К. сумата от 145.00 лв. /сто и четиридесет и пет/ лв. за направени по делото разноски, а К. А. К. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, сумата от 50.00 /петдесет/ за направени по делото разноски. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по предявена от К. А. К. против ОД на МВР – гр. Стара Загора искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200.00 лв. /частичен иск от 2 000.00 лв./ от отменена като незаконосъобразна заповед №УРИ 8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от служител на Второ районно управление Стара Загора при Областна дирекция на МВР Стара Загора. Ищецът твърди, че след освобождаването, усещането му за несправедливост станало натрапчиво. В срещите си с приятели разказвал как без всякаква нужда са му били поставени белезници и са го държали приведен, докато са го транспортирали до лечебното заведение и обратно. Допълнително бил засегнат, че това е станало пред членовете на семейството му, които го чакали пред управлението. Негативните емоции бил забелязани първо от най-близките му, а след това и от неговите приятели. Това състояние продължило около месец след задържането му. Направено искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на отмяната на заповедта за задържане – 18.06.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В мотивите на съдебното решение съдът е приел,че иска за неимуществени вреди е доказан за сумата от 100.00лева, като върху определената като обезщетение сума ответникът дължи и законна лихва до окончателното й заплащане, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт. С диспозитива на съдебното решение № 4259/30.10.2025 г на АС - Стара Загора, постановено по адм.дело № 439 по описа на АС - Стара Загора за 2025г. съдът е осъдил ОД на МВР – гр. Стара Загора да заплати на К. А. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор във Второ районно управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 год. до окончателното й изплащане. Въпреки изложените от съда мотиви,че иска е основателен за сумата от 100.00 лева неимуществени вреди, нито в мотивите, нито в диспозитива съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния частичен предявен размер от 200.00 лева,нито е отразил в диспозитива на съдебното решение, че се касае за предявен частичен иск от сумата от 2 000 лева,представляващи пълния размер на неимуществените вреди. Налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното изразяване в мотивите и диспозитива. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда. Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т.е. диспозитива на съдебния акт. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт. От своя страна, диспозитивът на решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да е логическия извод на съжденията на съда. Предвид горното, при положение, че административният съд излага мотиви и диспозитив за уважаване на иска за сумата от 100.00лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган,то липсват мотиви и диспозитив за отхвърляне на сумата до пълния предявен частичен размер от 200.00 лева. Не е отразено в диспозитива и че са касае до предявен частичен иск от сумата от 2 000 лева,представляващи пълния размер на неимуществените вреди. Предвид наличието на нарушение на изискванията за съдържание на решението съгласно чл. 172а, ал.2 АПК и на съдопроизводствените правила, касационната инстанция не може да изложи за първи път съображения, доколкото това би довело до нарушаване на правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения, Върховния административен съд, следва да отмени хода по същество даден с протоколно определение от 18.03.2026г. и да прекрати производството по делото, като върне делото на Административния съд-Стара Загора за допълване в мотивите и диспозитива на съдебното решение,относно цялата претенция,след, което делото да се върне на ВАС за произнасяне по същество. Мотивиран така от изложеното