Решение № 6793 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2011 г.

Решение № 6793 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив и на Селятин Апти Юмер от гр. Хасково против решение № 1088/17.06.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, I отд., XIV състав, постановено по адм. д. № 2154 по описа за 2009 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив обжалва решението в следните части: С която е отменен като незаконосъобразен РА № 2600900364/28.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 788 от 23.11.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на Селятин Апти Юмер са установени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., за разликата над 5 935,49 лв. и съответните лихви от 3 697,63 лв. до пълния размер от 11 394,47 лв. и лихва от 7 098,40 лв.; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за разликата над 3 403,32 лв. и съответните лихви от 1 232,67 лв. до пълния размер от 4 627,17 лв. и лихва от 1 675,95 лв., както и определения на лицето данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 809,40 лв. и лихва от 388,62 лева; В полза на Селятин Апти Юмер са присъдени разноски в размер на 57 лв., определени по съразмерност и след компенсация. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора съдът трябвало да кредитира заключението на експертизата във вариант II, който е правилният. За неговото изготвяне е използвана наличната по делото документация, ясно са разграничени разходите, направени до м. юли 2002 г. когато е съставен акт обр. 14 и до 5.04.2004 г., когато е съставен акт обр. 15. След като Юмер не е предприел необходимото документиране на извършените работи на извършените разходи по години, същите следва да бъдат определени съобразно наличната документация по делото. В резултат неправилното обсъждане на заключението по оценъчната експертиза, съдът формирал необосновани изводи, противоречащи на материалния закон. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Селятин Апти Юмер обжалва чрез пълномощника си адв. С. Боева съдебното решение в частта, отхвърляща неговата жалба против РА в останалата част. Сочи наличието на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Необосновани са съдебните изводи във връзка с данъчната основа за 2006 г. Липсва противоречие по отношение данните за заемите, предоставени през 2005 и през 2006 г. от Анка Христова на нейния брат Селятин Юмер. Договорите са реални, не са оспорени и притежават обвързваща доказателствена сила. С касационната жалба е представен фиш за прихващане, издаден от турската банка ING BANK, като допълнително доказателство за възможността на Анка Христова (с турско име Фирдес Четин) да предостави финансови средства на Селятин Юмер. Касаторът моли за пререшаване на делото в обжалваната от него част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Първоинстанционното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон и е обосновано. Възражението на Д "ОУИ" - гр. Пловдив по отношение кредитирането на вариант II от оценъчната експертиза, не намира опора в приложимия материален закон и не съответства на съответната логика. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Съдът е приел за установено следното: С процесният РА на Селятин Юмер са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) както следва: За 2004 г. - в размер на 11 394,47 лв. и лихва от 7 098,40 лв.; За 2005 г. - в размер на 809,40 лв. и лихва от 388,62 лв.; За 2006 г. - в размер на 4 627,17 лв. и лихва от 1 675,95 лева; През ревизираните 2004 г., 2005 г., 2006 г. С. Юмер е упражнявал дейност и е получавал доходи като ЕТ "Денис -Селятин Юмер" от търговия на дребно с хранителни стоки и напитки. Съпругата на С. Юмер - Гюлтен Юмер също е упражнявала дейност като ЕТ "Байлин - Гюлтен Юмер". Жалбоподателят не е декларирал получени доходи. Въз основа на събраните доказателства са установени приходите/ресурсите/ и разходите, а така също придобитите имущества и откритите сметки в банки, съответно разходите по години. Съобразена е разпоредбата на чл. 19 СК. Ревизираното лице е представило писмени обяснения, договор за изтеглен банков кредит, банкови извлечения, справка за съпоставимост на полученото имущество, декларация от Гюлтен Юмер и други. Направена е справка в дирекция "Полиция", за което е получено писмо с данни за многократни пътувания на С. Юмер до Турция. Присъединени са всички доказателства, събрани при предходната ревизия. По време на ревизията е извършена експертиза от лицензирания оценител М. Попова. С оглед на всички данни, приходните органи са констатирали нарастване на имущественото състояние на жалбоподателя Юмер и на неговата съпруга за 2004, 2005, 2006 години, като е прието наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Ревизираното лице е представило декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. По време на съдебното производство жалбоподателят Юмер е представил писмени доказателства, описани в съдебното решение. Изслушано е заключение по СТЕ на в. л. В. Ризова във връзка със себестойността на построения по стопански начин хранителен магазин, кафе, офис и жилище, находящи се в гр. Хасково. Оценката е направена в два варианта - I, разходите до въвеждане сградата в експлоатация, които са разпределени равномерно за времето от 30.07.2002 г. до 5.04.2004 г.; II, разходите до въвеждане на сградата в експлоатация се отнасят към 5.04.2004 г., каквато е логиката на оценката, извършена от в. л. по възлагане от ревизиращият орган. Съдът е анализирал подробно двата варианта и е кредитирал заключението по вариант I, за което е изложил подробни мотиви в решението си. Изготвено е и заключение по ССчЕ от в. л. И. Стоянова. Според съда констатациите на приходните органи във връзка със заемите, предоставени от Анна Христова в размер на 25 000 лв. и в размер на 30 000 лв., са законосъобразни. Направен е извод, че от фактическа страна е невъзможно правоотношенията между Анна Христова и Селятин Юмер да са се случили така, както е уговорено в представените договори за заем. Липсват доказателства относно твърдението на С. Юмер за неправилно приложение на чл. 29, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) при изчисляване на данъка по години. Не са кредитирани доказателствата, представени за доходите, получени от Байрие Апти за 2005 г. и за 2006 г. За 2006 г. е установено превишаване на разходите на семейството със сумата от 28 360,90 лв., като на основание чл. 19, ал. 3 СК облагаемата данъчна основа е разделена между съпрузите. По изложените в съдебното решение съображения, РА е отменен изцяло за 2005 г., а за 2004 и за 2006 г. е изменен. На база на изчислените суми са определени и дължимите лихви. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Пловдив: Основното оплакване от касационната жалба е свързано с некредитиране на заключението по вариант II на оценителната експертиза. Това оплакване е неоснователно, тъй като съдът е обсъдил двата варианта на експертното заключение при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК, кредитирайки заключението по вариант I. Във вариант I вещото лице е дало по години инвестиционната стойност на обекта, при разпита си същото е изяснило, че поставената задача е била да се изчислят и довършителните работи. Те обаче не могат да бъдат извършени само през 2004 г., което е наложило тяхното разпределение поетапно. През 2004 г. вече са били завършени работите, но всичко необходимо за съставянето на акт обр. 16 го е имало към посочения времеви момент. При това за последно осъществените довършителни работи не е било необходимо изготвянето на актове по Наредба № 3 от 2003 г. Относно земните работи е получена цената за съответната година, като при разпределянето по години не са слагани разходи за земните работи, защото те са извършени през 2001 г. Правилно е прието от административния съд, че строителните работи са започнали още през есента и през зимата на 2001 г., в подкрепа на което са данните от окончателния доклад на строителния надзор. Съдът е съобразил още, че вещото лице при изготвянето на вариант I се е ръководило, следвайки логиката на процесите, протичащи при изграждането на сградата по стопански начин. Напълно нелогично е в случая разходите да се отнесат изцяло към началото на 2004 г., прието във вариант II на заключението. В този смисъл обосновано е посочено в първоинстанционното решение, че няма как обсъжданите СМР да са били извършени само за три месеца и половина в началото на 2004 г. до приемането на акт обр. 15. Построяването на дадена сграда изисква спазването на строителните етапи, предвидени в проекта, което пък предпоставя изтичането на необходимото за това технологично време. При тези съображения решението в отменителната част, като правилно, трябва да бъде оставено в сила. По жалбата на Селятин Юмер: Основното оплакване на С. Юмер е за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част, поради непризнаване на приходите, получени от ревизираното лице в резултат на предоставените му средства по два договора за заем. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени много задълбочено от първоинстанционния съд с мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция. Анка Христова е дала взаимно противоречиви обяснения. Според обяснението от 19.06.09 г. сумите представляват семейни доходи, придобити в РТурция от нея и от С. Юмер през годините. В декларацията от 8.12.2008 г. Христова е посочила, че заемите са били предоставяни на части през различно време на 2005 и на 2006 г., на територията на РБългария. Очевидно е съществуващото противоречие, тъй като е практически невъзможно заетите суми веднъж да са получени в България, а същевременно да са получени и в РТурция. Освен това характеристиката на договора за заем предпоставя уговарянето на някаква лихва, което в случая не е направено. И ако заемодателят се е опитал да обясни липсата на лихва с наличието на особени договорни взаимоотношения и направени консултации с юрист, то без логично обяснени остава установеният по делото факт, че към датата на сключване на договора за заем - 16.02.2006 г., А. Христова се е намирала извън пределите на РБългария. Депозираният в касационното производство фиш от турска банка не променя тези изводи, а и не става ясно защо страната не го е представила по време на ревизията или на първоинстанционното производство. Освен това, видно е, че директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, е оспорил в решението си доказателствената стойност на двата договора за заем, представляващи частни документи и е направил извода, че сумите не са получени реално, (стр. 5). Решението в тази обжалвана част е правилно. С оглед на резултата по делото съдът не присъжда разноски на страните в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение