Определение № 4004 от 12.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Р. Б. Н. с искане за спиране на невлязло в законна сила въззивно решение № 1306 от 27.10.2023 г. по гр. дело № 1178/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 113 от 28.03.2023г. на Районен съд – Асеновград по гр. дело № 1903/2022 г. за признаване по отношение на нея, че В. С. Я. притежава 3/4 ид. части от право на ползване върху СОС с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект - жилище, и с прилежащи части - изба № 12, и 3.63 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена да му отстъпи и предаде ползването на същия обект, да му предостави достъп до жилището и ключ за входната му врата. Срещу така постановеното въззивно осъдително решение е подадена на 20.11.2023 г. от Р. Н. касационна жалба, по която е образувано производството по настоящото дело. По искане на ищеца В. Я. (сега ответник по касационната жалба) въз основа на въззивното осъдително решение на 03.11.2023 г. е издаден и изпълнителен лист, по който молителят Р. Н. твърди, че е образувано изп. дело № 125/2024 г. на СИС при Районен съд – Асеновград, без да представя доказателства. С разпореждане от 29.08.2024 г. на ВКС на молителя Р. Н. са дадени указания за представяне на доказателства за внесено обезпечение в размер на 4093.20 лева по сметка на ВКС по искането й за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение, произнасянето по което е отложено до тяхното изпълнение. Дадените указания са изпълнени с молба от 11.09.2024 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима и основателна. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на изпълнение подлежат само осъдителните решения на въззивните съдилища, т. е. в случая въззивното решение на Окръжен съд – Пловдив по осъдителните искове за защита на претендираното право на ползване, но не и в частта за разноските, по които произнасянето на съда е с характер на определение. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк дело № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, обжалваемият интерес по дела относно вещни дела съответства на цената на иска, определена съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е в размер на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. Определено по този начин, дължимото обезпечение за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение на Окръжен съд – Пловдив, възлиза на 4093.20 лева (така и разпореждане от 29.08.2024 г.). Представено е от молителя платежно нареждане от 10.09.2024 г., от което и служебно изготвената справка е видно, че е внесено така дължимото по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК обезпечение от 4093.20 лева, определено въз основа на данъчната оценка на имота, представена с исковата молба при предявяване на исковете пред първоинстанционния съд. В срока по чл. 283 от ГПК е подадена и касационната жалба срещу решението на Окръжен съд - Пловдив, след постановяването на което е издаден и изпълнителен лист от 03.11.2023 г. Следователно, предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК са осъществени и искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение по уважените против молителя осъдителни искове по чл. 111 ЗС във вр. с чл. 108 и чл. 109 ЗС е основателно и следва да се уважи. По изложените съображения, на основание чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Второ г. о.