Определение № 11473 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по автомобилен спор" (СНЦ БФАС), представлявано от управителя Р. Д., против определение № 11792 от 12.07.2024 г. по адм.д. № 6270/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът не е допуснал предварително изпълнение на спряно предварително изпълнение по закон на заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта. Според частния жалбоподател определението е неправилно, защото съдът е обърнал доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 60 АПК, доколкото те са презюмирани от самия Закон за физическото възпитание и спорт, по силата на който е предвидено предварително изпълнение на акт на министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз за осъществяване на дейност по конкретен вид спорт. Сдружението твърди, че макар и издадения в негова полза спортен лиценз за упражняване на дейност за вида спорт "автомобилен спорт" да е оспорен от друг правен субект, то по силата на закона на този лиценз е придадено предварително изпълнение. Същото обаче е спряно със съдебен акт по друго дело, по което вече са отпаднали сочените от съда пречки, поради което и сдружението следва да се ползва от допуснатото по закон предварително изпълнение на издадения му спортен лиценз. Като е приел друго, АССГ е постановил неправилно опроделение, което частният жалбоподател моли да бъде отменено и съдът по същество да допусне предварително изпълнение на издадения в полза на СНЦ БФАС лиценз. Ответникът "Автомобилна федерация на България" (АФБ), представлявана от председателя К. С., оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество съобрази следното: Видно е от данните по делото, че производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Сдружение "Автомобилна федерация на България" срещу заповед № РД-10-2/13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта, с която на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по автомобилен спорт" е издаден безсрочен лиценз №106 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС) за вид спорт "автомобилен спорт". Сдружение "АФБ" е притежавало безсрочен спортен лиценз №1 за осъществяване на дейност за спортна федерация за вида спорт "автомобилен спорт", издаден от министъра на младежта и спорта, който със заповед №РД-09-393/ 18.05.2022 г. на министъра е отнет. Заповедта е оспорена от адресата по съдебен ред. С влязло в сила определение от 21.07.2022 г. съдът е спрял предварителното изпълнение на заповед № РД-09-393/18.05.2022г. на министъра на младежта и спорта, с която е отнет безсрочния лиценз на СНЦ "Автомобилна федерация на България", т.е. сдружението е продължило да изпълнява функциите и правомощията си по чл. 27 ЗФВС на лицензирана спортна федерация. Оспорената заповед за отнемане на спортния лиценз на СНЦ "Автомобилна федерация на България" е потвърдена с влязло в сила решение № 960 от 26.01.2024 г. по адм.д. № 7187/2023 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С влязло в сила определение от 04.08.2022 г. по адм.д. № 6896/2022 г. на ВАС (адм.д. № 6270/2024 г. по описа на АССГ) допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената в настоящото производство от Сдружение "Автомобилна федерация на България" заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. за издаване на безсрочен лиценз на Сдружение "Българска федерация по автомобилен спорт" е спряно на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за да бъде избегнат конфликт на спортните лицензи за един и същ вид спорт - автомобилен спорт, и с оглед изискването на чл.19, ал.1,т. 1 ЗФВС, че спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл.18, ал.2,т.1 от този закон. Частният жалбоподател СНЦ "Българска федерация по автомобилен спорт" е поискало от АССГ в производството по адм.д. № 6270/2024 г., в което е конституирано като заинтересована страна, допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта, с която му е издаден спортен лиценз за осъществяване на вида спор "автомобилен спорт", което предварително изпълнение е било спряно, тъй като към момента има само един издаден спортен лиценз за този вид спорт и макар да е оспорен по съдебен ред, предварителното изпълнение на заповедта се допуска по силата на чл. 26, ал. 3 ЗФВС. Твърди в искането си, че не бива да се ощетяват спортистите в този вид спорт към момента поради фактическата липса на действаща спортна федерация, която има задължението да упражнява и контролира автомобилния спорт, да организира спортни състизания и да се грижи за тренировките и участието на спортистите в национални и международни състезания под ръководството на лицензирана спортна федерация. С обжалваното в настоящото производство определение Административният съд София-град е приел, че действително е отпаднало основанието за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, а именно към момента няма действащ валиден спортен лиценз на друга федерация за същия вид спорт "автомобилен спорт". Според съда обаче това обстоятелство не е достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение, тъй като и без наличие на издаден спортен лиценз за конкретния вид спорт отделните спортни клубове могат да осъществяват дейности във връзка с упражняването и развитието на този спорт, включително и организиране на спортни състезания. В заключение съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл. 167 във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, поради което не е допуснал "предварително изпълнение на спряното изпълнение на заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта". Определението е недопустимо. Допуснатото по закон или от административния орган предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК - когато се съберат достатъчно доказателства, че от предварителното изпълнение могат да настъпят значителни и/или трудно поправими вреди. Предварителното изпълнение на административния акт несъмнено представлява намеса в правната сфера на засегнатото от акта лице. Затова и предпоставките, при осъществяването на които се допуска или спира предварителното изпълнение, във всички случаи съобразяват баланса между частния и обществения интерес. Предварителното изпълнение на оспорената пред административния съд заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта е допуснато по силата на закон - чл. 26, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорт, т.е. жалбата срещу тази заповед не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго. В случая съдът е разпоредил друго: с определението от 04.08.2022 г. по адм.д. № 6896/2022 г. на ВАС (адм.д. № 6270/2024 г. по описа на АССГ) допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. е спряно на основание чл. 166, ал. 2 АПК. Това определение е влязло в сила. Частният жалбоподател "Българска федерация по автомобилен спор", който е заинтересована страна пред първоинстанционния съд, е поискал допускане на "предварително изпълнение на спряното със съдебен акт предварително изпълнение по закон на оспорената заповед", поради отпадане на основанието за спирането му. Предвид разпоредбите на чл.167, ал.1 и ал.4 АПК съдът във всяко положение на делото може да допусне предварително изпълнение на обжалвания пред него административен акт в случаите, в които такова предварително изпълнение на акта не е разпоредено по силата на закона или по разпореждане на административния орган при хипотезата на чл.60 от АПК. Съгласно чл. 166, ал.1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт,а според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Също така обаче разпоредбата на чл.167, ал.4 АПК сочи, че повторно искане пред съда на някоя от страните за допускане на предварително изпълнение, може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Такива в случая няма предвид факта, че по силата на специалния ЗФВС жалбата срещу заповедта на министъра на младежта и спорта няма суспензивен ефект и тази заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, освен ако съдът е разпоредил друго. Точно това „друго” е разпоредил ВАС в определението си по адм.д. № 6896/2022 г., с което е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Затова и няма процесуална възможност в производство по реда на чл.167 АПК да се допусне отново предварително изпълнение на същия административен акт, чието допуснато по закон предварително изпълнение вече е било спряно по съдебен ред. Липсва предвиден в закон процесуален ред в случаите, в които съдът се е поизнесъл по реда на чл.166, ал.4 АПК и с влязъл в сила съдебен акт е постановил спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт, в производство по чл. 167 АПК да допусне отново предварително изпълнение на същия административен акт, чието допуснато по закон предварително изпълнение вече е било спряно по съдебен ред. "Българска федерация по автомобилен спор", както и съдът, са смесили процесуалните предпоставки за спиране изпълнението на подлежащ по силата на закона на предварително изпълнение административен акт и предпоставките, предвидени от закона, за допускане на предварително изпълнение на административен акт от съда. Тази законова регламентация изключва възможността за ново произнасяне при условията чл. 167, ал. 4 АПК по неприключило по съществото на жалбата съдебно производство. Пради това обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено като недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд