Решение № 13344 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2014 г.

Решение № 13344 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Николов Владов, представен от адв. Китанова, срещу решение № 7402/28.11.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6093 по описа за 2013 г., с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2051206925 от 25.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София в частта относно установените задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9 972.69 лева и лихви в размер на 4 035.08 лева. Оплакванията на касатора са за нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Конкретни са само доводите за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Отричат се предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК и начина на определяне на данъчната основа за облагане с подоходния данък. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез повереника си юрисконсулт Шейретов отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С процесният РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Владов са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и за закъснителна лихва в данъчен период 2008 г. Според приходната администрация в този отчетен период данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което сочи на укрити доходи и на несъответствие между доходите и имущественото му състояние. Съотношението между приходите и доходите е определено по метода на баланса на паричния поток. При обхват на ревизията данъчни периоди 2005 - 2010 г. началното салдо към 01.01.2005 г. е определено на 131 157.92 лева. Източник на тези разполагаеми средства са доходи от трудови възнаграждения и от продажба на недвижими имоти. При това начално салдо крайните салда за 2005, 2006 и 2007 г. са положителни. Началното салдо за 2008 г. е 63 210.35 лева. При включени в приходната част на баланса доходи от продажба на автомобили, изтеглени суми от банкови сметки, доходи от стопанска дейност като ЕТ и получени пенсии и разходи за: издръжка по данни на НСИ, плащания по застрахователни полици, разходи за покупка на недвижими имоти, автомобили, лизингови вноски и внесени суми по банкови сметки за 2008 г. е налице недостиг на парични средства в размер 99 726.88 лева. Тази сума е квалифицирана като облагаем доход. За определяне на началното салдо към 01.01.2005 г. не са включени като разполагаеми средствата по седем банкови сметки в "Юробанк И Еф Джи България" АД и "Уникредит Булбанк" АД, а в приходната част на баланса за 2008 г. не са отразени сумите 15 000 лева и 11 000 евро, представляващи върнат заем в м. 08.2008 г. от Чавдар Пенев според нотариално заверена декларация на същия от 08.06.2012 г. За да отхвърли оспорването на РА, първостепенният съд е приел, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК; недостигът на парични средства за данъчен период 2008 г. е в определените с РА размери, като при отнасяне към този недостиг, възприет като данъчна основа, на ставката по чл. 48 от ЗДДФЛ се следва подоходния данък, определен с РА. Отговорил е на доводите на жалбоподателя за основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК и за размера на ДО и на данъка с оглед тезите му за различни стойности на разполагаемите средства в началото на ревизирания период и допълнителни парични доходи от върнат заем. Ценил е заключението на ССЕ за движението на парични средства по сметките на жалбоподателя, като е възприел позицията на приходната администрация, че сметките са ползвани в периоди 1997-2002 г. без да е установено наличностите по тях /83 982.57 долара, 17 961 германски марки и 5 700 евро/ да са били изтеглен и при закриване на сметките и да са налични към 01.01.2005 г. По сметката в евро е извършено внасяне на сумата 5 700 евро на 01.04.2002 г. и изтеглянето й на 05.04.2002 г., след което е останало салдо 55 евро. По сметката в долари остатъкът към 31.12.2004 г. е в размер 285.91 лева /левова равностойност на 199.12 щатски долара/. Според съда не е доказано убедително както предоставянето на суми в заем на Чавдар Пенев, така и връщането им към м. 08.2008 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен от законен състав, в писмена форма, в обхвата на правораздавателната власт на съда и при ясно дефинирана правораздавателна воля. Правото на оспорване на РА съществува и е упражнено надлежно. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122 - 124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е значението на факта на укрития доход и на несъответствието между имуществото и доходите за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Обратно на поддържаното от касатора приходната администрация е последователна в обосноваването на относимите основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. А дори да са налице сочените в касационната жалба несъответствия при възприемането на тези основания в РД, РА и решението при оспорването по административен ред, релевантни са сочените в РА и представляващия неразделна част от него РД /вж. чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, като в обхвата на установените при ревизията факти тези основания може да се прецизират от горестоящия орган. Достатъчно е доказването на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като условие за законосъобразното провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК /арг. от чл. 124, ал. 2, in fine от ДОПК/. В случая превишаването на разходите над приходите в данъчната 2008 г. сочи както на укрити доходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, така и на несъответствието между имущественото състояние и доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Размерът на несъответствието е определен коректно от органите по приходите и представлява презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК от категорията на тези по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата. Декларацията на Пенев от 08.06.2012 г. е частен свидетелстващ документ, който бидейки подписан, притежава единствено формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК. Отдалечеността във времето на предаването на сумите по договора за заем и на връщането им, неяснотата относно източника на средствата, времето и мястото на предаването определят ниския интензитет на убеждаващо въздействие на декларацията, което не може да опровергае презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Не се основава на доказателствените средства тезата на касационния жалбоподател за по-голям размер на разполагаемите средства към 01.01.2005 г., което при рефлекса му във веригата от парични потоци по отчетни периоди да изключи недостига в данъчната 2008 г. С анализ на писмените доказателствени средства, включително заключението на ССЕ, административният съд надлежно е обосновал извода си за закриване на сметките далеч преди процесния период без да е установено парите да се изтеглени и съхранени, така че да участват в баланса на паричните приходи и разходи. Споделими са съмненията на съда за възможно внасяне на сумите по сметки 3 до 7 с парите изтеглени от сметки 1 и 2. При използвания в РА метод в баланса участват само парите в брой, тъй като няма как наличните по банкови сметки суми да се използват за погасяване на парични задължения при плащане в брой. Средствата от банковите сметки участват в оборота след изтеглянето им. Конкретен отговор на доводите за включване в разполагаемите средства на парите по банковите сметки и за всички сметки е даден от първостепенния съд и повтарянето им е недължимо след като не са наведени конкретни оплаквания за неговата необоснованост. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение