Определение № 4143 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261917 от 27.04.2022 г. на М. Д. Л., чрез пълномощника й адвокат Л. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 260320 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 3678/2020 г. на Районен съд - Стара Загора, с което е допусната съдебна делба между М. С. И. с права 5/8 ид. ч. и М. Д. Л. с права 3/8 ид. ч.. М. С. И. е подал чрез пълномощника си адвокат А. М. писмен отговор по реда и в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който оспорва допустимостта на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок. Претендира възстановяване на направените разноски. Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното: Молителката твърди, че в първата фаза на делбата е била представлявана от особен представител затова, че не е намерена на известните й адреси, макар пълномощникът на ищеца да е имал контакт с нея по електронна поща и да са обсъждали варианти за ликвидиране на съсобствеността, поради което е била лишена от възможността да участва надлежно в процеса както лично, така и с надлежно упълномощен представител. Тези твърдения следва да се квалифицират под основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на това основание започва да тече от узнаване на решението. В случая на 15.10.2021 г. е постъпила молба от М. Л. с приложено пълномощно за адвокат Л. Д., който да я представлява по делото, като на 1.12.2021 г. адвокат Д. се е подписал, че е получил препис от съдебно-техническата експертиза. Следователно най-късно към 1.12.2021 г. същият (а съответно и упълномощителката) вече се е бил запознал с делото и е узнал за влязлото в сила решение по допускане на делбата. Подадената на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на 27.03.2022 г. молба за отмяна е извън тримесечния преклузивен срок и следва да бъде оставена без разглеждане. Молителката представя и писмо изх. № ИД-3614-2022 от 8.02.2022 г., с което банка по повод нейно искане за предоставяне на документи, свързани със закриването на сметки на името на М. С. И., я уведомява, че не предоставя документи, свързани със сметки на нейни клиенти, освен по изрично разпореждане на съда. Прилага и текстова част на пълномощно, за което твърди, че е нотариално заверено и оригинала е предаден на упълномощения от нея М. С. И.. Счита, че тези документи са съществени за делото, тъй като М. И. е изтеглил и закрил влоговете на името на наследодателката, което в светлината на пълномощното изразява неговата воля да получи тези пари срещу задължението да й прехвърли собствените си идеални части в делбения имот и да запази за себе си пожизнено право на ползване срещу сума, равна на наследствения дял на молителката в банковите сметки на наследодателката. Твърденията следва да се квалифицират под основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното писмо изх. № ИД-3614-2022 от 8.02.2022 г. е нов документ, който не е сред доказателствения материал по делото. Молбата е подадена в тримесечен срок от издаване на документа и отговоря на формалните изисквания за допустимост. Дали документа установява обстоятелства от значение в първата фаза на производството за съдебна делба е въпрос по основателност, а не по допустимост на искането за отмяна на влязлото в сила решение. При горните констатации Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение