Определение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1842/2018 г.

Производството е по чл. 48, ал.2 ЗМТА. Постъпила е молба с вх. № 6649/11.07.2018 г. по вх. рег. на ВКС, с която [фирма] е направило искане за спиране изпълнението на арбитражно решение от 06.06.2018 г. постановено от Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата по ВАД № 40/2014 г. в частта за разноските. С решението на Арбитражния съд при БТПП искът на [фирма] е отхвърлен и дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 12 449 лв., представляваща направените разноски за арбитражното производство. Към молбата е приложено платежно нареждане от 11.07.2018 г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 12 449 лв. Против арбитражното решение от [фирма], чрез управителя на дружеството, е подадена искова молба с правно основание чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА. Исковата молба е постъпила в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение в частта за разноските като обезпечителна мярка по предявения иск. Арбитражното решение съдържа осъдителен титул за сумата от 12 449 лв., представляваща разноски за арбитражното производство. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 2 ЗМТА спиране изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 ЗМТА се допуска срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. С представеното към молбата платежно нареждане от 11.07.2018 г. за сумата от 12 449 лв. е изпълнено изискването на цитираната разпоредба. Съгласно издаденото от счетоводството на ВКС удостоверение от 12.07.2018 г. внесената сума от 12 449 лв. е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения и е налична към същата дата. Предвид горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение