Решение № 13 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4071/2014 г.

Решение № 13 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4071/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г. срещу решение № 2276/2.04.12 г. по г. д. № 15756/11 г. на Софийски градски съд, IV Г състав - с което решение от 18.06.2011 г. по г. д. № 36261/09 г. на Софийски районен съд, 37с., е отменено частично и е признато за установено по предявения от [фирма] срещу М. Г. иск с правно основание чл. 415 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, че същият дължи сумата над 3288,36 лв. до 5279,70 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода м. 01.2004-м. 04.2008 г., ведно със законната лихва от 5.02.2010 г., и над 300,54 лв. до 427,35 лв. разноски в заповедното производство. Моли се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и присъждане на направените разноски. Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата. Третото лице помагач [фирма] не взема становище. С определение № 1052/15.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложимостта на тригодишната давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД по отношение на задълженията към "Т." за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия. С обжалваното решение е прието, че задълженията на ответника към ищеца за заплащане на цена на ползвана топлинна енергия не са периодични, поради което приложение намира общият 5годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД. Поради това и съдът е признал вземане на ищеца за период в рамките на общия давностен срок. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационните дружества /както и на електроснабдителните и водоснабдителните дружества и на доставчици на комуникационни услуги/, съдържат изброените по-горе признаци. Поради това те са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност /в този смисъл и ТР 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното отговорът на правния въпрос е, че вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. По основателността на касационната жалба: В. съд е приел, че задълженията на ответника към ищеца за заплащане на цената на ползваната топлинна енергия не са периодични - поради което и вземането на [фирма] за стойността на ползваната топлинна енергия се погасява с общия 5 годишен давностен срок. С оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че в случая се касае за периодични платежи и приложима е разпоредбата на чл. 111 б. "в" ЗЗД. При това положение и доколкото своевременно е било направено възражение за погасяване на претенциите - за главницата и лихвите, с кратка тригодишна давност, същото е основателно. Като се има предвид, че заявлението за издаване на заповед е подадено на 5.02.09 г., по давност са погасени вземания, чийто падеж е бил до 1.02.2006 г. - предвид установеното в действалите през предявения период Общи условия задължение за заплащане на дължимите месечни суми за ползваната топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При тези обстоятелства претенцията е погасена по давност за периода м. 09.2001 г. - м. 12.2005 г., респективно не е погасена за времето 1.01.06 г. -30.04.08 г. За дължимите за този период суми искът е основателен и следва да се уважи. Върху неиздължените суми за ползвана топлинна енергия за времето 1.01.06 г. -30.04.08 г. се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същата следва да се определи поотделно за всяка главница /месечна неиздължена сума/, считано от изпадането в забава по отношение на задължението за плащането й /т. е. след изтичане на горепосочения 30-дневен срок/ до крайната дата на предявения период - 10.01.09 г. По отношение на възраженията на касатора за липса на договорна връзка между страните и на качество на потребител на ответника, въззивният съд е приел, че те не са своевременно заявени. Този извод е правилен. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на договорна връзка между страните и потребяването на топлинна енергия за предявения период. Възраженията му са били единствено относно начина на изчисляване на потребената енергия и погасяването на претенциите по давност. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК правилно и законосъобразно възивната инстанция не е обсъдила несвоевременно заявените /едва с писмените бележки пред първата инстанция/ възражения - които са били преклудирани. Същевременно, като е приел, че задължението на ответника не съставлява периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД и е приложил общия 5-годишен давностен срок, въззивният съд е нарушил материалния закон - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна за правилното решаване на спора е необходимо изслушване на заключение на вещо лице за определяне на дължимите суми за ползвана топлинна енергия за периода 1.01.06 г. -30.04.08 г. - при съобразяване на приетата съдебно-техническата експертиза, и за размера на лихвите за забава върху тях - изчислени поотделно върху всяка главница /месечна неиздължена сума/, считано от изпадането в забава по отношение на задължението за плащането й /т. е. след изтичане на горепосочения 30-дневен срок/ до крайната дата на предявения период - 10.01.09 г., и сборувани. Необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия препятства решаването на спора по същество от касационния съд и налага връщане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на делото на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат горепосочените процесуални действия по събиране и обсъждане на доказателства - заключение на експертиза за размера на непогасената по давност главница и лихви. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,