Решение № 11239 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2018 г.

Решение № 11239 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", гр. София, ул. Триадица"№ 2 срещу Решение № 5625 от 05.10.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3571/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № BG05 M90 P001-І-003-2656/3 от 15.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", в частта, с която на "Екогруп" ЕООД е отказано верифицирането на 3 192,51 лв. по бюджетно перо І. 1. 1. "Разходи за възнаграждения" и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно е приел наличие и на трите кумулативни предпоставки на дефиницията на "безработен" по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) по отношение на процесните три лица. Неправилно е тълкувал и приложил закона като не е отчел начина на отчитане на времетраенето на трудовия договор – чл. 67 и сл. във вр. с чл. 347, 349, ал. 1, т. 7, чл. 355 от Кодекса на труда (КТ) в съответствие, с който по отношение на процесните лица не е налице дата, на която са били без работа.

Неправилно съдът е тълкувал и дефиницията на "лице, което търси работа" по смисъла на § 1, т. 3 ЗНЗ, както и неправилно е ценил доказателствата по делото във връзка с това основание. Неправилен счита и извода му, че със сключването на трудовите договори между процесните три лица и "Екогруп" ЕООД е доказан факта на фактическата им възможност да започнат работа в четиринадесетдневен срок.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Екогруп" ЕООД. Претендира направените за двете инстанции разноски. Касаторът се представлява от пълномощник Д. Динев.

1. Ответникът по касационната жалба – "Екогруп" ЕООД, счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, в т. ч. легалните дефиниции по § 1, т. 1 и 3 ЗНЗ. Правилен е изводът му, че към датата на сключване на трудовите договори с "Екогруп" ЕООД трите лица са имали качеството на безработни, търсещи работа лица. Правилен счита и извода на съда, че моментът на прекратяване на трудовия договор е денят, от който трудовият договор престава да обвързва страните, поради което датата, посочена на уведомлението по чл. 64, ал. 5 КТ е датата, към която работникът и работодателят не се намират вече в трудово правоотношение.

Счита, че касаторът неправилно смесва първата материалноправна предпоставка на дефиницията за безработен с начина на определяне на времетраенето на трудовия договор.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. Коев, Адвокатска колегия, гр. Добрич.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че:

1. На 06.03.2017 г. между "Екогруп" ЕООД и Управляващият орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Нови работни места в "Екогруп" ЕООД" на стойност 240 804,87 лв.

1. На 02.10.2017 г. "Екогруп" ЕООД подава до Агенцията по заетостта заявки за свободно работно място № 1709, 1710 и 1711 за работни места: "работник поддръжка", "готвач" и "общ работник".

1. На 03.10.2017 г. Агенцията по заетостта – Дирекция "Бюро по труда" – гр. Добрич, въз основа на заявките от 02.10.2017 г. на "Екогруп" ЕООД, издава на Т. Желева, В. Пенева, и В. Георгиева насочващо писмо до "Екогруп" ЕООД., като лицата попълват карта за участие по схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

1. На 03.10.2017 г. между "Екогруп" ЕООД и Т. Желева, В. Пенева и В. Георгиева са сключени трудови договори № 26, 27 и 28, съответно за длъжността "готвач", "общ работник" и "работник поддръжка" за осем часов работен ден, при петдневна работна седмица за срок от шест месеца.

1. На неустановена по делото дата "Екогруп" ЕООД подава искане за плащане № 2 в размер на 171 381, 48 лв. за периода 06.03.2017 г. – 06.1.2017 г.

1. На 15.03.2018 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с Решение №BG05 M90 P001-І-003-2656/3, определя общ размер на верифицираните разходи 168 188, 97 лв.; на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) отказва верификацията на разходи в размер на 3 192, 51 лв. по бюджетно перо І. 1. 1. "Разходи за възнаграждение на всяко лице, включено в заетост при работодател", тъй като от справка в Националната агенция за приходите е установено, че трудовите договори на Т. Желева, В. Пенева и В. Георгиева с "Вълна идеи" ООД са прекратени на 03.10.2017 г. и на същата дата са сключени договорите с "Екогруп" ЕООД, поради което трите лица не отговарят на изискванията за принадлежност към целевата група по схема "Ново работно място 2015" съгласно Насоките за кандидатстване по процедура на подбор на проекти BG05 M90 P001-І-003 "Ново работно място 2015" (Насоките).

1. На 15.03.2018 г., с Решение №BG05 M90 P001-І-003-2656/4, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" изменя Решение №BG05 M90 P001-І-003-2656/3 в частта за размера на верифицираните разходи на основание ограничението по чл. 3. 10 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като определя размер за плащане 132 442, 68 лв., а разликата от 35 746, 29 лв. остава за изплащане при окончателното плащане по проекта.

1. На 29.03.2018 г. "Екогруп" ЕООД оспорва Решение №BG05 M90 P001-І-003-2656/3 в частта, с която е отказана верификация на 3 192, 51 лв.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-01-362 от 17.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган, както и справки от Националната агенция за приходите за актуалното състояние на трудовите договори на Т. Желева, В. Пенева и В. Георгиева.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който е издаден от компетентен орган, в искана от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът приема за неправилен извода на органа, че към 03.10.2017 г. Т. Желева, В. Пенева и В. Георгиева нямат качеството на безработни и неактивни лица по смисъла на т. 3.1.7 от Насоките във връзка с отговорите на въпрос № 4 и 5 от Въпроси и отговори по процедурата. Съдът приема, че с оглед на дефиницията на "безработен" в § 1, т. 1 ЗНЗ, трите лица имат регистрация в Бюрото по труда към 03.10.2017 г., с подписването на анкетните карти са направили волеизявление на търсещи работа лица, а сключването на 03.10.2017 г. на трудовите договори удостоверява фактическата им възможност да започнат работа в установения в закона четиринадесетдневен срок.

С оглед на това съдът прави извод, че по отношение на трите лица са налице и трите кумулативни предпоставки на § 1, т. 1 ЗНЗ, поради което те попадат в целевата група на проекта. Съдът приема, че сочената от работодателя дата в справката за актуалното състояние на трудовите договори на трите лица е "денят, от който трудовият договор престава да обвързва за бъдеще страните", т. е. това е "датата към която работникът и работодателят не се намират вече в трудово правоотношение".

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя като изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Твърдяният от касатора порок на обжалваното решение, доводите в негова подкрепа, възраженията на ответника и мотивите на обжалваното съдебно решение сочат, че спорът по делото е попадат ли трите лица в целевата група на програмата по смисъла на т. 3.1.7 от Насоките, защото само ако попадат в целевата група разходът за тях би бил допустим с оглед на визираните в т. 4 от Насоките изисквания за допустими разходи.

Видно от приложените по делото и публично достъпни Насоки допустима целева група по процедурата са безработни и неактивни лица. По делото се спори дали трите лица имат качеството на безработни. Както приема и първоинстанционният съд законодателят е дал легална дефиниция на понятието "безработен". Съгласно § 1, т. 1 ЗНЗ безработен е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в четиринадесетдневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". Изискванията, както приема и първоинстанционният съд, са кумулативни.

За да приеме, че трите лица имат качеството на безработен към датата на сключване на договора с "Екогруп" ЕООД първоинстанционният съд приема, че посочената от предишния работодател дата на прекратяване на трудовия договор е датата, следваща датата на прекратяване на трудовото правоотношение, т. е. трудовият договор с предишния работодател е прекратен на 02.10.2017 г., поради което в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ новият работодател е посочил дата 03.10.2017 г. като дата, на която трудовото правоотношение вече не съществува.

Съгласно чл. 62, ал. 3 КТ в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят изпраща уведомление до съответната дирекция на Националната агенция за приходите. Данните, които съдържа уведомлението, и редът за неговото изпращане са регламентирани, на основание чл. 62, ал. 5 КТ, в Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредба № 5). Съгласно чл. 5, т. 3, б. "е" от Наредба № 5 уведомлението съдържа дата на прекратяване на договора. Съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 в точка 16 от уведомлението работодателят попълва датата на прекратяване на трудовия договор във формат ддммгггг, т. е. ден, месец, година.

От така регламентираното съдържание на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ е видно, че датата, която работодателят посочва в уведомлението, е датата на която трудовото правоотношение е прекратено, а не датата, следваща датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Това законодателно решение е функция от една страна, на установения в чл. 355, ал. 1 КТ начин на изчисляване на трудовия стаж, а от друга – на установения в чл. 335, ал. 2 КТ и съответните други негови разпоредби, момент на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 355, ал. 1 КТ трудовият стаж се изчислява чрез ден, месец и година, като в алинеи 2, 3 и 4 законодателят, чрез правната техника на фикцията, е регламентирал за целите на трудовия стаж какво се признава за ден, месец и година трудов стаж. Именно защото трудовият стаж се изчислява по посочения в чл. 355, ал. 1 КТ начин - чрез посочените мерни единици, е налице разлика между времето, през което трудовото правоотношение е съществувало и работното време. Работното време е времето, през което работникът непосредствено изпълнява трудовите си задължения, измерено в часове, а трудовият стаж е времето, през което работникът е работил по трудовото правоотношение – чл. 351, ал. 1 КТ. С оглед на това работното време се измерва в часове, а трудовият стаж – в дни, месеци и години.

Прекратяването на трудовото правоотношение настъпва от момента, за който страните по трудовото правоотношение са постигнали съгласие или едната страна, въз основа на даденото й от закона право, едностранно е прекратила договора. Този момент, за различните способи за прекратяване на договора, е различен – чл. 335, ал. 2 КТ, но общото винаги е, че това е изтичането на деня, в който е настъпил правопогасяващият юридически факт. За броенето на сроковете, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, са приложими разпоредбите на чл. 72 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед на регламентираното в чл. 72, ал. 1 ЗЗД основно правило на броене на сроковете срокът изтича в края на последния ден.

Видно от приложените по делото справки за трите лица от Националната агенция за приходите правното основание, на което са прекратени трудовите им договори, е изтичането на срока на срочен трудов договор по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – код 02, с оглед на указанията от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5. Това значи, с оглед на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, че трудовият им договор е прекратен с изтичането на уговорения срок. Видно от същите тези справки е, че трите лица са сключили предишния си трудов договор на 03.10.2016 г. и са го прекратили на 03.10.2017 г. Това значи, че срочният трудов договор е сключен за срок от една година. Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства, че срочният трудов договор на трите лица с "Вълна идеи" ООД - той би могъл да представи такива с оглед на публично достъпната информация относно собствеността на това дружество и на "Екогруп" ЕООД, а ако не е бил в състояние да ангажира доказателства е можел да поиска съдът, на основание чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК да задължи или физическите лица, или техния предишен работодател да представи трудовите им договори, е бил не за една година, а за една година без един ден, т. е. за 364 дни. Съгласно изричната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ срочният трудов договор се прекратява с изтичането на уговорения срок. При уговорен срок на трудовите договори на трите лица при предишния работодател от 03.10.2016 г. до 03.10.2017 г. очевидно, при прилагане на правилото на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, срокът на договора изтича на 03.10.2017 г.

При така установеното на 03.10.2017 г. трите лица не са имали качеството на безработни по смисъла на § 1, т. 1 ЗНЗ, тъй като към датата на получаване на насочващото писмо от дирекция "Бюро по труда" те не са били лица, които не работят – трудовите им договори са били валидни и изтичащи в края на последния ден, т. е. в края на същия този ден 03.10.2017 г. Това значи, че по отношение на трите лица не е налице първата от трите кумулативни предпоставки за придобиване на статус на безработно лице. При положение, че до края на последния ден от трудовия им договор с предишния работодател – "Вълна идеи" ООД, те са се намирали във валидно правоотношение, ответникът по касационната жалба не би могъл да сключи с тях трудов договор за пълно работно време, отделно от факта, че те не са били безработни.

Тъй като трите лица не са били лица, които към датата на получаване на насочващото писмо от дирекция "Бюро по труда" не работят, те не са били и лица, които търсят работа, защото за да бъде едно лице лице, което търси работа по смисъла на § 1, т. 3 ЗНЗ, е необходимо да не е отказвало срещи с работодател, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно да е посещавало работодатели за постъпване на работа. Факта, че към 03.10.2017 г. трите лица са полагали труд по валиден трудов договор, макар и срочен, изключва възможността те да са "лице, което търси работа". Това значи, че по отношение на процесните три лица не е налице и втората от трите кумулативни предпоставки на § 1, т. 1 ЗНЗ.

Що се отнася до третата кумулативна предпоставка приетото от съда, че попълването на карта за участие по схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е обективиране на готовността за започване на работи в четиринадесетдневен срок от уведомлението му от дирекция "Бюро по труда", то попълването на тази карта не декларира съгласие за започване на работа в съответния срок от уведомяването от дирекция "Бюро по труда", а декларира информираност, че възможността за работа е в резултат на проекта, както и декларира релевантни за проекта данни. Наред с това, съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта (ППЗНЗ) търсещите работа лица попълват при личната си регистрация в дирекция "Бюро по труда" заявление – декларация по образец, в която фигурира и готовността за започване на работа в четиринадесетдневен срок от уведомяването. Такава декларация за трите лица по делото не е представена.

Видно от изложеното съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като е приел, че посочената в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ дата на прекратяване на трудовия договор е всъщност датата, от която работникът и работодателят не се намират вече в трудово правоотношение, а не датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Това специфично тълкуване на разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредба № 5 е несъответно на разпоредбите на двата нормативни акта и на трайната съдебна практика и разбиране по тяхното прилагане.

Поради горното изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното решение е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Съдът следва да отмени обжалваното съдебно решение. Делото е изяснено от правна страна. Съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на "Екогруп" ЕООД срещу Решение №BG05 M90 P001-І-003-2656/3 от 15.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", в частта, с която е отказано верифицирането на 3 192,51 лв.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди "Екогруп" ЕООД да заплати на Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на по 200, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд