Определение № 448 от 09.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение №787/11.10.2011г. постановено по ч.т.д. №1022/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма]-гр. Варна за допълване на определение №41 от 14.11.2011г. по ч.т.д. № 1022/2010г. в частта за разноските. Жалбоподателят “О. -96” ОО поддържа, че е спазил срока по чл.248, ал.1 ГПК за подаване на молбата за допълване на определението в частта за разноските, считано от датата на публикуването му на интернет страницата на ВКС. Ответникът “А. банк А.Е” излага съображения за неоснователност на частната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Според императивното правило на чл. 248, ал.1 ГПК ако решението не подлежи на обжалване, в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страната може да го допълни или измени. В случая определение №41 на ВКС, ТК, чието допълване се иска е постановено на 14.01.2011г. и като необжалваемо е влязло в сила на датата на постановяването му. Считано от 14.01.2011г. срокът по чл.248, ал.1 ГПК за допълване или изменение на определението изтича на 14.02.2011г. Молбата за допълване на определението е подадена извън преклузивния срок – на 11.03.2011г. При тези данни правилно съставът на ВКС, ТК е оставил без разглеждане молба вх. № 2249/11.03.2011г. Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение