Определение № 5166 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4254/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора- [населено място], против Определение № 3243/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 668/2024 г. по описа на Административен съд– Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационната жалба и преюдициално запитване до Съда на ЕС. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което е поискана и отмяната му. Ответната страна– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, при редовно уведомяване, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното в настоящото производство определение, АС - Пазарджик оставил без уважение искането на А. за предоставяне на правна помощ, като посочил, че в процесния случай не е налице третата кумулативна предпоставка на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПрП), а именно – интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ. Съдът приел, че няма пречка Н. Н. А. да подаде касационна жалба и да изложи свободно оплакванията си, а свързаните с това процесуални действия по разглеждане на делото не биха го затруднили. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3, правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, от предмета на делото се установява, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Н. Н. А. и интересите на правосъдието не го налагат. Характерът на производството не изисква задължително представителство във формата на приподписване на касационната жалба, на основание чл. 212, ал. 2 АПК, тъй като А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място]. Касационният съд, освен на посочените основания в касационната жалба, дължи служебна проверка на обжалваното съдебно решение и за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, което гарантира ефективност на съдебното производство. По делото не се установява фактическа и правна сложност, обуславяща необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. По тези съображения следва да се сподели крайният извод на Административен съд- Пазарджик за липса на основание за предоставянето на търсената от Н. Н. А. правна помощ под формата на процесуално представителство. Не на последно място, по процесното дело е налице влязло в сила определение, с което вече е отказано предоставяне на правна помощ. Не се изтъква промяна във фактическите обстоятелства в тази връзка, която да налага преразглеждане на въпроса относно необходимостта от предоставяне на правна помощ. Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,