Решение № 1337 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2016 г.

Решение № 1337 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Л., представен от адв. Н. Г., срещу решение № 6596/30.10.2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 4781 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2001103132/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди пропуск на съда да възприеме липсата на компетентност на издателя на РА, който не бил определен по правилата на приложимата по време редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Сочи опущения при преценката на доказателствените средства за доходите му в ревизираните периоди. Възразява против начина на изчисляване на основата за облагане на доходите с недоказан произход. Определя като неприложимо формирането на парични потоци за него като физическо лице, което не представлява предприятие. Иска отмяна на обжалваното решение, включително в частта за разноските, които според него са недължими без да е представен списък от администрацията. Имплицитно иска и отмяна на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. отрича основателността на касационна жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Б. Л. са установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. Според приходната администрация в отчетни периоди 2006 г., 2007 и 2008 г. данъчният субект е укрил доходи и имущественото му състояние не съответства на декларираните получени доходи. За всички ревизирани периоди с РА са обложени недекларирани от РЛ доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество, а за 2007 и 2008 г. по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена и данъчна основа за доходи с недоказан произход. Като такива са квалифицирани отрицателните разлики при съпоставката на получените и разходваните парични средства в брой. Движението на паричните средства е именувано паричен поток. Към приходите са отнесени доходите от наем и от трудово правоотношение, а към разходите - плащания по банкови кредити /главници, лихви и такси/, внесени средства в търговски дружества, разходи за издръжка и живот, лизингови вноски, предоставени заеми и издръжка на ненавършили пълнолетие деца. При начално салдо към 01.01.2007 г. от 146 529.54 лева, размерът на недостига за 2007 г. е 85 794.33 лева, а за 2008 г. - 44 818.10 лева. Формираните общи годишни данъчни основи с включване на доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество са съответно 89 154.33 лева и 48 178.10 лева с кореспондиращи им данъчни задължения от 20 713.04 лева и 4 817.81 лева. При оспорването по административен ред е изправен пропускът на ревизиращите органи да намалят дохода от отдаване под наем на недвижимо имущество за 2006 г. с признатите от закона разходи за определяне на данъчната основа. За 2007 и 2008 г. не е извършено изменение, тъй като при формирането на общата ДО не са включени доходите от трудово правоотношение и е постигнат по-благоприятен за ДЗЛ резултат. В първоинстанционното решение е съобразен годишният характер на подоходния данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ. Изчислено е отрицателно салдо в края на всеки от спорните отчетните периоди. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила, като е описан подробно динамичния фактически състав по издаването на РА, включително заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 и по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според него са доказани основанията на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Зачел е презумптивната доказателствена сила на констатациите в РА. Установяванията му следват тези на органите по приходите. Изключено е те да са разколебани от заключението на ССЕ, доколкото то се основава на неубедителни доказателствени източници. Съдът е отрекъл съществуването към 2007 г. на сумата 167 000 лева, която да бъде включена във входящия паричен поток. Мотивите му са, че не е убедително доказването с писмените доказателствени средства за получени от бащата на жалбоподателя в периода 1972 - 1980 г. възнаграждения за работа в чужбина на спестяването, предаването и съхраняването на пари на стойност 167 000 лева в продължение на 27 години. С решението е отказано отнасянето към установените факти на получаването на доход от изплатени печалби от Еврофутбол през 2006 г. в размер 79 470 лева и за 2007 г. в размер 26 170 лева. Прието е, че с представените копия от финансови бонове /форма за изплащане/ не се идентифицира жалбоподателя като получател на печалбата. Обсъдена е действащата по време правна уредба и утвърдените от Държавната комисия по хазарта "Задължителни игрални условия и правила за провеждане на игри, организирани от "Еврофутбол" ООД със залагания върху резултати от спортни състезания", за да се обоснове съществуването на ред за осъществяване на привръзка между субекта на печалбата и удостоверяващия я документ. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за пропуск на съда да възприеме като основание за незаконосъобразност на РА издаването му от некомпетентен орган. Оспореният пред АССГ утежняващ административен акт е издаден на 18.05.2012 г., т. е преди новелата на чл. 119, ал. 2 ДОПК от ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г., та да се постави въпроса за приложимата правна уредба заради преходното правило на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК за висящи ревизионни производства. До новелата РА се издава от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията. В случая определянето на издателя на РА е сторено със заповед № К 1103132/21.04.2012 г. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122-124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, т. е наличие на данни за укрити доходи и несъответствие на имущественото състояние на РЛ с декларираните и/или получени доходи за ревизирания период. От касационната жалба може да се изведе несъгласие на касатора с изводите на съда за съществуването и размера на отрицателно парично салдо за процесните данъчни периоди, което да сочи на укриване на доходи и имуществени несъответствия, осъществяващи на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК. Ползващите задълженото лице доказателствени източници са служебните бележки за получени доходи от баща му В. Б. Л. през периода 1972-1974 г. и 1976-1980 г. копия от фишове на Еврофутбол. Включването в приходната част на наследените средства и печалбата от Еврофутбол би изключило доходите с недоказан произход за 2007 г. и редуцирало размера им за 2008 г. Ниска е доказателствената стойност на финансовите бонове от Еврофутбол за установяване на благоприятния за касатора факт на получаване на печалби при залагане за резултата от спортно състезание. С частния свидетелстващ документ се установява факта на печалбата, но не и нейния субект. Своенето на копие от документа не легитимира приносителя му като печеливш и не удостоверява факта на получаването на печалбата. По цитираните от съда "Задължителни игрални условия..." предявяването на оригиналната квитанция за потвърждение на залога е условие за изплащане на печалбата, като идентифицирането на получателя е възможно в предвидените от игралните условия хипотези и зависи изцяло от активността му /при лично получаване на печалбата от Централния офис на "Еврофутбол" ООД, а за печалби над 2 000 лева - при изплащане от банка/. Със служебните бележки за доходите на В. Л. не се установява правно релевантния факт за конкретно увеличаване на имуществото на касатора, а доказателствено релевантния факт за получаването на паричен доход от баща му. От индицията за дохода на родителя и при времевата отдалеченост на трудовата му заетост от процесния период не следва единствено възможният извод, че част трудовото възнаграждение е спестена, съхранена и предадена на ДЗЛ, та да е налична към 2007 г. и да послужи за предоставянето на заем в размер 160 000 лева на "Е. Х." ЕООД. С използването при ревизията на понятието "паричен поток" не е адресирано към РЛ очакването за изготвяне на отчет за паричните потоци като средство за осигуряване на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти. Не са следвани от органите по приходите изискванията за отчитане на паричните потоци по СС № 7 Отчети за паричните потоци. Съпоставянето на касовите доходи и разходи е относимо към обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. т. 8 и 16 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци. Основава се на логическата конструкция за възможно разходване при плащане в брой само на разполагаеми средства, като при недоказан източник на похарчените пари и предвид задължението по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ за деклариране на доходите средствата с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане /арг. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/. Неотносимо към правото на разноски на страната, за която решението е благоприятно, е представянето от нея на списък на разноските по чл. 80 ГПК. В съответствие с чл. 80, изр. 2 ГПК и т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. непредставянето на списъка изключва допустимостта на молбата за изменение на решението в частта за разноските. При действието на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК администрацията има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от оспорването. Размерът на разноските се съизмерява с минималното адвокатско възнаграждение. Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 1 339.26 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение