Определение № 5621 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, подадена чрез пълномощника му юрк. Станчева, против Определение №7525/05.03.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по адм. д. №1341/2025 г. С доводи за неправилност на определението на АССГ се претендира неговата отмяна. Заявява се и искане за присъждане на разноски. Ответникът – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), ЕИК 176963402, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ №8 – счита същата за основателна по съображения, изложени в писмения отговор, подаден чрез председателя на Управителния му съвет. Намира обаче, че не е компетентен да издаде акт за възстановяване по реда на АПК, поради което счита жалбата на „Джей Би Ти Си“ АД за недопустима и иска да бъде потвърдено определението на АССГ в прекратителната му част. Ответникът - „Джей Би Ти Си“ АД – не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против съдебен акт, подлежащ на оспорване съгласно чл. 130, ал. 4 АПК, а разгледана по същество, основателна. АССГ е сезиран с жалба от „Джей Би Ти Си“ АД против мълчалив отказ на ФСЕС да издаде акт за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за 2022 г. по подаденото от него искане, заведено с вх. №ФСЕС-2209/27.12.2024 г. АССГ приема, че мълчаливият отказ съгласно чл. 131, ал. 2 ДОПК се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт, а от чл. 156, ал. 2 ДОПК следва, че на съдебно обжалване подлежи само акт, вкл. мълчалив отказ, който не е отменен при задължителното му обжалване по административен ред. Обосновава извод, че проведено с негативен за жалбоподателя резултат административно обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното обжалване. Липсата на тази предпоставка според него налага прекратяване на производството по делото и изпращане на жалбата на основание чл. 120, ал. 4 АПК на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, на когото е спорът е подведомствен. Така постановеното определение е неправилно. Основателни са доводите на частния жалбоподател и на ФСЕС, че по отношение оспорения от „Джей Би Ти Си“ АД мълчалив отказ са неприложими правилата за оспорване, регламентирани в чл. 131 ДОПК. Това е така, защото не е налице мълчалив отказ на орган по приходите да издаде акт за прихващане и възстановяване в процедурата, регламентирана в чл. 129 ДОПК. Независимо от това, че според чл. 36з, ал. 1 ЗЕ вноските по чл. 36е, ал. 1 са публични държавни вземания, които подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на ДОПК, то този законов текст не дава основание да се приеме, че актът за възстановяването им се издава и обжалва по реда на ДОПК. Този извод следва от текста на чл. 128, ал. 1 ДОПК, според който само недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Безспорно недължимо платените или събрани вноски по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ не са в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК и по аргумент на ал. 4 на чл. 129 ДОПК, според която на възстановяване подлежи остатъкът след извършване на прихващането, то и възстановяването им не се извършва по реда на чл. 129 ДОПК. Изводът е, че оспореният от „Джей Би Ти Си“ АД мълчалив отказ по искане за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 131, ал. 1 ДОПК и същият не подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове, регламентиран в същия кодекс. Поради това неправилно АССГ приема, че спорът не му е подведомствен. ФСЕС е създаден на основание чл. 36б ЗЕ. Вноските във фонда по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ се дължат по силата на закона, но за установяването им по основание и размер председателят на фонда издава Актът за установяване на вземането съгласно чл. 36з, ал. 1 ЗЕ. Актът за установяване на публичното държавно вземане съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК се издава по реда за издаване на административен акт, регламентиран в АПК, доколкото в ЗЕ не е регламентиран специален ред. Следователно, искането за издаването на акт за възстановяване на недължимо внесени вноски по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ е искане за издаване на административен акт и съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок по това искане се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Отказът да се издаде актът се оспорва пред съда съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, а по отношение на мълчаливия отказ са приложими сроковете по чл. 149, ал. 2 АПК. По тези съображения оспореното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доводите на фонда, че не е компетентен да издаде акт за възстановяване на недължимо внесени вноски по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ следва да бъдат обсъдени от АССГ при преценката за това налице ли е мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Тъй като жалбата на „Джей Би Ти Си“ АД е оставена без разглеждане единствено и само защото по нея не се е произнесъл директорът на Дирекция ОДОП – София като абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, неоснователно е искането на ФСЕС определението в прекратителната му част да бъде оставено в сила по изложените в становището му аргументи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд в състав на първо отделение