Определение № 5038 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 336/2025 г.

Производството е по чл. 229 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез юрк. Цикова против определение № 1473 от 27.11.2024г., постановено по адм. д. № 350/2023г. от Административен съд София-област (АССО), с което е оставено без уважение искането на ДФЗ за допълване на определение № 586/10.05.2024г., постановено по адм. д. № 350/2023г. по описа на АССО в частта за разноските. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема че жалбата е допустима, подадена от страна с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд София-област отхвърля искането на ДФЗ за допълване определение № 586/10.05.2024г., постановено по адм. д. № 350/2023г. по описа на АССО в частта за разноските. С определение № 586/10.05.2024 г., постановено по адм. д. № 350/2023г. административният съд оставя без разглеждане жалбата на „Румбулит“ ЕООД, подадена чрез адв. Стойкова против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани за площ за кампания 2021г. и прекратява производството по делото, като приема, че жалбата е подадена извън 14-дневния преклузивен срок за оспорване на индивидуалния административен акт. По искане на Държавен фонд „Земеделие“, подадено чрез чрез юрк. Цикова за допълване на посоченото по-горе определение в частта на разноските, първоинстанционният съд се произнася с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1473/27.11.2024г., постановено по адм. д. № 350/2023 г. по описа на Административен съд София-област, с което отхвърля искането. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно в разглеждания случай първоинстанционният съд приема, че с прекратяването на производството поради просрочие на жалбата и по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК се налага извода, че разноски за производството не се дължат на ответната страна. С оглед постановеното определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК –оспорването е просрочено, настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира, че са налице предпоставките за присъждане на направените разноски в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице, тъй като ответникът в случая не дава повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК "Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПП". С оглед на изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено определение по същество, с което да бъдат присъдени разноски в полза на ДФЗ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение