Определение № 6674 от 19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Ц. Н. от гр.Силистра, чрез процесуален представител адв. И. Кацарски, против Определение № 595 от 30.04.2025 г., постановено по адм.д.№ 56/2025 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд - Благоевград, по което е образувано дело № С-116/25 на СЕС. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение и счита, че преюдициалното запитване касае въпрос, който няма връзка с предмета на делото. Иска да се отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – Директорът на ТП на НОИ – Силистра, чрез процесуален представител гл.юрк. Р. Скорчелиева, излага съображения за неоснователност на частната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Посочва, че оспорения в настоящото производство акт е с комплексно съдържание – съдържа изявление на осигурителния орган, както относно правото на ПОБ, вкл. правомощието на органа, който може да го издаде, така и относно неговия размер, период на плащане и т.н. Иска да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, във вр.с чл. 633, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е спрял производството по адм. д. № 56/2025 г. по описа на АС-Силистра до произнасянето на СЕС по дело № С-116/25, като е приел, че произнасянето по делото на СЕС ще има значение за правилното решаване на спора по адм.д.№ 56/2025 г., доколкото за разлика от разпоредбите на чл. 65 от Регламент № 883/2004 /тълкувани от Административната комисия/, правилата по чл. 62 на същия регламент не са, но имат релевантност към спора. Постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Противно на изложеното от АС– Силистра, в настоящия случай не е налице е основанието, визирано в чл. 631, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по делото. От Административен съд- Благоевград е отправено преюдициално запитване по следните въпроси: 1) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? 2) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? Административно дело № 56/2025 г. на АС- Силистра е образувано по жалба на А. Ц. Н. срещу Решение № 1040-18-4/24.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181-00-819-3/12.12.2024 г., издадено от упълномощено лице на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, с което на А.Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 КСО, във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004. Административният орган е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето, като е приел, че на основание чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 Република България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваването на лицето, поради което няма основание за отпускане на обезщетение за безработица по българското законодателство. В случая спорът се съсредоточава в определянето на държавата по пребиваване на лицето и компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото на ПОБ при прилагане на чл. 65, § 2 от Регламента. В този смисъл разглежданата хипотеза има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62, § 1 и чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на СЕС, касаещи изчисляването на обезщетенията. Поради ясно направеното разграничение и правната рамка на оспорвания административен акт, отправянето на преюдициално запитване до СЕС от страна на друг административен съд, по друго висящо административно дело, касаещо тълкуването на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на СЕС, не представлява основание за спиране на производството по адм.д. № 56/2025 г. по описа на АС- Силистра. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. „второ“, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,,