Определение № 132 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 542/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Фондация „Меридонов-клон Варна“ - клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел срещу Определение № 11 от 13.01.2022г. по в.ч.гр.д.№ 607/2021г. на АС Варна, с което е прекратено производството като недопустимо. Апелативният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение № 4282 от 01.12.2021г. по гр.д.№ 2743/2021г. на ОС Варна за прекратяване на производството по делото, образувано по искова молба на Фондация „Меридонов-клон Варна“, клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел „Фондация „Меридонов“, [населено място], Германия срещу Николаус Шмит с последен известен адрес в [населено място], Германия в качеството му на вещо лице, назначено от органа, контролиращ фондациите към Областна управа Лайпциг, за признаване за установено, че основната дейност, осъществяваща постигането на посочените при учредяване на Фондация „Меридонов“, [населено място] цели, се извършва чрез нейния клон Фондация „Меридонов-клон Варна“. Въззивната инстанция е приела, че подателят на частната въззивна жалба, който е и подател на исковата молба не притежава процесуална дееспособност, а наличието й е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, поради което то подлежи на прекратяване. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че именно УС - органът на Фондация „Меридонов“, [населено място] е прехвърлил правомощия на представляващия Фондация „Меридонов -клон Варна“ да подаде установителен иск в [населено място] за потвърждаване извършването на основната дейност за изпълняване на целите фондацията, начертани от основателите й, от клона в [населено място]. Твърди се, че с прехвърляне на правото да бъде предявен такъв иск следва правото на упълномощения да извършва всякакви правни действия; че правата са предоставени на управителя на клона в [населено място] и именно той в качеството си на представляващ клона е предявил изрично посочения в решението на УС иск. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Тъй като с ожалваното определение въззивната инстанция е прекратила частното въззивно производство като недопустимо, непроизнасяйки се по същество по подадената частна жалба, производството пред ВКС е частно, а не частно касационно, което не предпоставя депозирането на изложение по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Поддържаните в частната жалба твърдения са, че при предявяването на иска ищецът е надлежно представляван. Доводите на жалбоподателя не засягат съществения правен проблем, послужил като основание за прекратяване на частното въззивно производство - че страна по делото може да бъде само правосубектно юридическо лице, с каквото качество вписаният в търговския регистър клон на юридическото лице с нестопанска цел не разполага, както и, че липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за недопустимост на производството. Съществено за произнасянето от въззивната инстанция е обстоятелството, че искът е предявен не от името на надлежната правосубектна страна принципала - чуждестранното юридическо лице с нестопанска цел, а от името на клона. Съдът следи служебно за допустимостта на предявения иск, включително и за предявяването му от и срещу правосубектни лица. Клонът представлява обособена част от дейността на правния субект, която се осъществява в различно населено място от седалището на юридическото лице. Независимо от относителната му самостоятелност и изискването за вписване в ТРРЮЛНЦ, клонът на юридическото лице с нестопанска цел, включително и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел /чл.18,ал.3 ЗЮЛНЦ/, не са самостоятелни правни субекти, поради което искът следва да бъде предявен от името на правосубектното юридическо лице. Липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за недопустимост на производството, в какъвто смисъл е и произнасянето от въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.