Определение № 10021 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. А. М. против определение № 1049 от 19.06.2025 г. постановено по адм. дело № 249/2025 г. по описа на Административен съд – Враца. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на първоначалната му жалба по същество. Ответникът - директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Враца, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея определение да се потвърди като правилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. С Определение № 1049/19.06.2025 г. постановено по адм. дело № 249/2025 г., Административен съд – Враца е оставил без разглеждане жалбата на Д. А. М. против писмо с изх. № 91-00-0534#1/12.05.2025 г. на директора на РДСП – Враца и производството по делото е прекратено. От фактическа страна е установено, че на 22.04.2025 г. Д. М. е подал електронна жалба до МТСП, АСП и ДАЗД срещу ОЗД/ДСП – Враца, в която се твърди, че ДСП – Враца възпрепятства контактите с дъщеря му – Т. Д. М., както и че се извършва укриване на информация и пристрастно отношение при прилагане на съдебните решения. След извършена проверка е издадено процесното писмо с изх. № 91-00-0534#1/12.05.2025 г., с което жалбоподателят е уведомен, че всички извършени действия от социалния работник са законосъобразни и няма нужда той да бъде сменен. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, съдът е приел, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт, а има уведомителен характер. Поради липса на годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1- 4 от АПК, съдът е приел липса на процесуална предпоставка за разглеждане на делото и недопустимост на образуваното производство. Определението е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че оспореното писмо представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Анализът на съдържанието му сочи, че то има само уведомителен характер, без с него да се създават права или задължения, непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси или се отказва да се издаде такъв акт. За да се развие административен или съдебен контрол за законосъобразност, следва да е налице годен за обжалване административен акт. Видно от обжалваното писмо с изх. № 91-00-0534#1/12.05.2025 г. на директора на РДСП – Враца, жалбоподателят е уведомен за резултата от извършената проверка, която е извършена по повод подадената от него жалба. Писмото, срещу което е насочена жалбата, не е индивидуален административен акт, а има уведомителен характер спрямо жалбоподателя. Въпросното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК, тъй като с него не се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, нито от него възникват задължения, поради което и жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на същото. Следователно, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратил. Решаващият състав е изложил ясни и логически последователни мотиви, основани на доказателствения материал и относимите правни норми, в резултат на което е постановен правилен съдебен акт и като такъв последният следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,