Определение № 109 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2022 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Ж. А. против определение № 50149 от 30.09.2022 г. по гр.д.№ 271/2022 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е върната като недопустима подадената от нея частна жалба вх. № 5802 от 05.07.2022 г. против определение № 277 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 271 / 2022 г. на ВКС, II г. о., постановено по чл. 288 ГПК В частната жалба са изложени доводи по правният спор по същество и оплаквания, че ВКС не е формирал изводи по съществото на спора. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима, Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е върната като недопустима частната жалба против постановено определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1426 от 31.08.2021 г., постановено по гр. д. № 526 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Варна. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и за които изрично е предвидена възможност за обжалване. Определенията по чл. 288 ГПК не попадат в нито една от двете групи определения, посочени в чл. 274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. За определенията по чл. 288 ГПК законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. Те не са и прекратителни определения поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните, т.е. това определение не е правораздавателен акт. При не допускане до касация, първоинстанционното решение влиза в сила, съгласно чл. 296, т.3 от ГПК, но определението по чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо. С такава сила между страните се ползва въззивния съдебен акт, който не е допуснат до касационен контрол. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда, че не са обосновани основанията за допускане до касация при селекцията на делата, подлежащи на касационно обжалване, т.е. в случая не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Предвид изложеното, преценката на съда, че частната жалба е подадена против определение, което не подлежи на обжалване, поради което е недопустима, е правилна и в съответствие с чл. 286 във вр. с с чл. 275, ал.2 ГПК, частната жалба е върната. Обжалваното определение е съобразено с процесуалните правила, поради което следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение