Определение № 5769 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Хъс Инвест София“ ЕООД, чрез адв. А. С., срещу определение № 1965/23.07.2025 г., постановено по въззивно ч. гр. д. № 2642/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което e заменена на основание чл. 398, ал. 2 ГПК наложената с определение № 2521/10.10.2023 г., постановено по същото дело, обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти на ответниците Й. С. К. и И. С. К. със залог върху паричните суми от по 83 300 лв. (общо 166 600 лв. за двамата ответници), учреден от Й. и И. К. в полза на бъдещия ищец, чрез внасянето на сумите по депозитната сметка на Софийския апелативен съд на 04.07.2025 г., и на основание чл. 398, ал. 3 ГПК наложената обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти е отменена. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице предпоставките за замяна на допуснатото обезпечение на бъдещите искове. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В обжалваното определение е прието, че с влязло в сила определение № 2521/10.10.2023 г., постановено по същото дело, е допуснато обезпечение при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК на бъдещи искове на „Хъс Инвест София“ ЕООД срещу Й. С. К. и И. С. К. за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца сума в размер на 83 300 лв. (частични искове от сума в общ размер на 19 625 932,60 лв.), представляваща увеличена стойност на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], в резултат на подобрения в него, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответниците недвижими имоти. С молби от 04.07.2025 г. ответниците са поискали на основание чл. 398, ал. 2 ГПК замяна на допуснатото с определение № 2521/10.10.2023 г. обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти със залог в пари в размер на сумата от по 83 300 лв. за всеки един от тях, съставляваща цената на бъдещата искова претенция срещу всеки от ответниците. В обжалваното определение съдът е приел, че при обезпечение на оценяем в пари иск ответникът може винаги без съгласието на ищеца да замени допуснатото обезпечение със залог в пари. С молбите за замяна на обезпечението са представени 2 броя платежни нареждания, от които е видно, че всеки от ответниците е превел по 83 300 лв., съставляваща залог в полза на „Хъс Инвест София“ ЕООД, с който да бъде заменена допуснатата обезпечителна мярка възбрана. При тези доказателства съдът е направил извод, че са изпълнени законовите предпоставки за замяна на обезпечението и е уважил молбата по чл.398 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Правилен е направеният извод в обжалваното определение, че в случая са налице предпоставките за допускане на поисканата замяна на обезпечението. Съгласно чл. 398, ал. 2 ГПК при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост. В случая, съдът е допуснал обезпечение на осъдителни искове с цена в размер от по 83 300 лв. всеки от тях. Предвид направеното искане от ответниците по обезпечените искове за замяна на обезпечението и прилагане на доказателства за внесени от тях суми в залог, които съставляват цената на бъдещите искови претенции срещу всеки от ответниците, интересите на ищеца са гарантирани, поради което законът не изисква неговото съгласие. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение