Определение № 120 от 25.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 561/2010 г.

Производството е образувано по чл. 43 т.3 от НПК по искане на Районен съд – гр. С. Загора. Прокурорът при В. касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери искането за основателно. Делото е образувано пред РС-С. Загора по частна тъжба на А. М.-П.срещу К. К. за престъпление по чл.147 от НК. Всички съдии, правораздаващи в съдебния район на РС – гр.С. Загора, който е компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност, са се отвели на основание чл.29, ал.2 от НПК, тъй като частната тъжителката е действащ адвокат от АК-гр.С. Загора, което би породило основателно съмнение в тяхната безпристрастност.След направените отводи, председателят на съда е констатирал, че липсва съдия от същия съд, който да разгледа делото, поради което е прекратил съдебното производство, и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. При посочените данни съдът, който е компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдността, не може да образува състав, поради което са налице условията на пренасяне на същото в друг, равен по степен съд. Предвид характера на причината, налагаща промяна на подсъдността и несъздаване пречки повече от необходимото на страните при неговото разглеждане, същото следва да бъде пренесено в района на най-близкия по местонахождение районен съд, но извън юрисдикцията на ОС-С. Загора, а именно този в гр.Димитровград. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т.3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД