Определение № 65 от 09.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2732/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Столична община, чрез юрисконсулт Б., против разпореждане на Софийски апелативен съд от 19.12.2013 год., по в. гр. д. № 4211/2012 год., с което на осн. чл. 286, ал.1, т.1 ГПК е върната, като процесуална недопустима, поради просрочие касационната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 13414 от 04.12.2013 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че доколкото в касационната жалба изрично е посочен адреса на ЮЛ- касатор, на който същият е бил призоваван в хода на производството по делото чрез процесуалния си представител, то няма основание да се приеме за редовно връчването, осъществено на лице, което не е участвало в процеса, като пълномощник на страната. Ответникът по частната жалба „ Д. ЕР Г.”О. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразил по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК и данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ, съгласно чл.274, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд е приел, че подадената на 04.12.2013 год.. от страна на СТОЛИЧНА ОБЩИНА касационна жалба срещу въззивното решение на същия съд № 1860 от 15.10.2013 год., по в.гр.д.№ 4211/2012 год. е след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Определението е правилно. Постановеното от Софийски апелативен съд на 15.10.2013 год. решение по в.гр.д.№ 4211/2012 год. е редовно връчено на страната, настоящ частен жалбоподател на 29.10.2013 год./ л.51/, чрез неин представител - главен юрисконсулт А. Н., надлежно упълномощена от на кмета на Столична [община] с пълномощно КО-17-316/13.12.2012 год.. Следователно броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, едномесечният срок по чл.283 ГПК, както правилно е приел и въззивният съд, за СТОЛИЧНА ОБЩИНА е изтекъл на 29.11.2013 год. - присъствен ден. Поради това законосъобразно Софийският апелативен съд е счел, че подадената на 04. 12. 2013 год. от настоящия частен жалбоподател касационна жалба се явява просрочена и поради това недопустима. Обстоятелството, че в случая въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, е връчено на различен от участвалия във въззивното производство процесуален представител на ЮЛ- жалбоподател е ирелевантно, предвид надлежно учредената представителна власт за същото в лицето и на главен юрисконсулт Н. и въведеното с частната жалба оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон е неоснователно. Изводът на въззивния съд, че в срокът за касационно обжалване по арг. от чл.60, ал.3 ГПК във вр. с чл. 283 ГПК, не е бил спазен е законосъобразен, поради което обосновано е приложена предвидената в чл.286, ал.1, т.1 ГПК процесуална санкция. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК