Определение № 1314 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Къчеви“ ЕООД, представлявано от своя управител К. К. чрез процесуален представител срещу определение № 2102 от 19.11.2024 г., постановено по административно дело № 434/2024 г. от Административен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде заповед с решение за предоставяне на финансова помощ по проектно предложение BG06RDNP001-19.379-004 „Стартиране и развиване на бизнес с местни храни основно от собствени земеделски продукти, чрез обект за производство на готови ястия, включително и със сертифицирани биологични продукти“, подадено от „Къчеви“ ЕООД и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ, тъй като липсват данни за изготвен доклад за резултат от проверката по чл. 60, ал. 5 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като за изготвянето му не е предвиден конкретен срок, за разлика от хипотезата по чл. 60, ал. 9 от същата Наредба, в който е предвиден двуседмичен срок за произнасяне от страна органа след постъпване на доклада. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че обстоятелството, че с влязлото в сила решение № 8743 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело № 7807/2023 г. е отменена заповед № 03- РД/229/16.01.2023г., с която Изпълнителния директор на ДФЗ се е произнесъл по реда на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредбата, чието систематично място е в Глава четвърта - Условия и ред за предоставяне на финансова помощ от ЕЗФРСР по стратегиите за ВОМР, Раздел II. Задължения на страните по споразумението за изпълнение на стратегия за ВОМР във връзка с изпълнението на стратегията за ВОМР, но като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, в която е отменен акта на органа, с който е отхвърлено изцяло проектното предложение, ВАС отменя решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е разпоредено връщане на преписката на органа, не освобождава последния от задълженията му да приключи административното производство с краен акт в законоустановените срокове, като се съобрази с влезлите в сила съдебни решения, тъй като в противен случай производството оставя висящо пред органа в нарушение на предвидените в наредбата норми. Предвид изложеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното определение, че в случая не са налице предпоставките по чл. 58, ал. 1 АПК е законосъобразен, тъй като макар да липсва произнасяне на органа, липсва втората кумулативно необходима предпоставка, а именно – това да не е сторено в законовия срок, който в случая не е започнал да тече именно поради неизпълнение на процедурите по чл. 60 от Наредбата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение