Определение № 299 от 09.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 23/2013 г.

Постъпила е молба вх. № 6167/02.07.2014 г. от ЗК [фирма] - [населено място], за освобождаване на сумата 131 216.15 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно осъдително решение по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд. В молбата се поддържа, че внесената сума е изгубила обезпечителната си роля и задържането й по сметката на ВКС е във вреда на дружеството - молител, тъй като в хода на изпълнително дело № 20127900401439 по описа на ЧСИ Р. М., образувано по издаден въз основа на обжалваното въззивно решение изпълнителен лист, от дружеството е събрана сумата 142 390.95 лв., от която се е удовлетворил кредитора - взискател [фирма] след влизане на въззивното решение в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените доводи, приема следното: С определение № 480 от 11.06.2012 г. по ч.т.д.№ 433/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е спряно изпълнението на въззивно решение № 700 от 03.05.2012 г. по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 2090/2008 г. на Софийски градски съд за осъждането на ЗД [фирма] да заплати на [фирма] сумата 93 370 лв. на основание чл.193 КЗ, ведно със законната лихва от 31.10.2008 г. до окончателното плащане. Спирането е постановено на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК след внасяне на обезпечение от ответника - касатор ЗК [фирма] в размер на сумата 131 216.15 лв., включваща присъденото вземане и изтеклите до 06.06.2012 г. законни лихви. С определение № 952 от 25.10.2012 г. по ч.т.д.№ 433/2012 г. съставът на ВКС се е произнесъл по предходна молба на ЗК [фирма] за освобождаване на внесеното обезпечение. Молбата е основана на идентични обстоятелства - отпадане на обезпечителната роля на внесената по сметка на ВКС сума поради наличност на сумата 142 390.95 лв. по сметката на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20127900401439. По повторно подадена молба за освобождаване на внесеното обезпечение по съображения, аналогични на изложените в мотивите към цитираното определение, с определение № 519 от 01.08.2013 г. по ч.т.д.№ 433/2012 г. съставът на ВКС отново е оставил без уважение искането на молителя по съображения, че не са налице посочените в чл.282, ал.5 ГПК предпоставки за освобождаване на внесеното обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, а именно искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Прието е, че тези предпоставки не са налице, тъй като производството по предявения от [фирма] против ЗК [фирма] осъдителен иск за сумата 93 370 лв. е висящо пред ВКС. Внасянето на надлежно обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК е абсолютно условие за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение и с оглед на това извън хипотезите на чл.282, ал.5 ГПК връщането на внесеното обезпечение е възможно само при едновременна отмяна на допуснатото спиране на изпълнението или при проведено от съдебния изпълнител предварително принудително изпълнение на решението, а от представеното удостоверение изх. № 6522/15.03.2013 г. на ЧСИ Р. М. е прието за установено, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение не е изпълнено - събраната от ЗК [фирма] сума в размер на 142 390.95 лв. се намира по сметката на съдебния изпълнител и не е преведена на взискателя [фирма]. Настоящата молба за освобождаване на внесеното обезпечение е подадена след постановяване по реда на чл.290 ГПК на решение № 4 от 04.02.2014 г. по т.д.№ 23/2013 г. по описа на ВКС-ІІ т.о., с което след допускане на касационно обжалване, спряното осъдително въззивно решение на САС е оставено в сила. При отсъствието на предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК молбата би била основателна само при извършен от сметката на ЧСИ Р.М. превод на събраната от молителя сума по сметката на длъжника [фирма], каквито доказателства обаче молителят отново не е представил. При тези обстоятелства връщането на внесеното обезпечение е лишено от законово основание, поради което заявеното с молбата от 02.07.2014 г. искане следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,