Определение № 2825 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД Армеец“ АД против определение № 1323/21.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 3814/2023 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС. Ответникът оспорва жалбата с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на „ЗАД Армеец“ АД за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение в частта за разноските. С определение от 12.02.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 03.05.2023 г. по гр. д. № 144/2023 г. на АС Варна. С определението е прието, че при приложение разпоредбата на чл.78 ГПК и чл.9, вр.чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „Армеец“ АД следва да заплати на Д. Й. от Адвокатска колегия- [населено място] адвокатско възнаграждание за оказана безплатна правна помощ пред ВКС в размер на 29 737,50 лв, а И. Д. Т., действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата в размер на 100 лв. представляваща разноски за процесуално представителство пред ВКС от юрисконсулт. С молба от 21.02.2024 г., „ЗАД Армеец“ АД е поискал изменение на посоченото по-горе определение в частта за присъдените разноски с твърдения, че присъденото в полза на пълномощника на ответника по неговата касационна жалба следва да се намали. Съдът е посочил, че ЗАД „Армеец“ АД, нито в отговора на касационната жалба на И. Д., нито в своята касационна жалба е направил възражение за недължимост на разноските за процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 ЗА, нито е направил възражение да бъдат определяни същите под мининималните размери посочени в чл.36 ЗА, определени при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прието е, че претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, до който момент следва да се направи и възражението по чл.78, ал.5 ГПК /в този смисъл т.11 от ТД№6/2012г. ОСГТК на ВКС/. Тъй като в конкретния случай такова възражение не е направено своевременно, искането за изменение на определението в частта му за разноските, поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е оставено без разглеждане. Производството по чл.288 ГПК се провежда в закрито съдебно заседание, без участието на страните, поради което те не разполагат с процесуалната възможност да направят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в открито съдебно заседание. В конкретния случай процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ЗА – безплатна адвокатска помощ и съдействие и размерът на възнаграждението е определен при приключването на производството, с определението по чл.288 ГПК, при условията на чл.38, ал.2 ЗА. До този момент страната, която следва да заплати разноските, изразяващи се в адвокатско възнаграждение на процесуалния представител не знае и не може да знае какъв ще бъде размерът на възнаграждението, следователно не е в състояние да направи преценка дали този размер е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и да направи възражение за прекомерност. Тази процесуална възможност за тази страна е налице едва след като е налице определянето на възнаграждението от страна на съда с акта – в конкретния случай с определението по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че искането за намаляването на адвокатското възнаграждение, направено с молбата по чл.248 ГПК е направено своевременно и следва да се разгледа по същество. Водим от горното, състав на ВКС