Определение № 1137 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12064/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от П. Л. В. от гр.Кюстендил, чрез адв. Винарова, срещу Определение №2085 от 04.12.2024 г. по адм. д. №452/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата и, по която е образувано делото и съдебното производство е било прекратено. Претендират се разноски В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. В срока по чл.232 АПК е постъпил писмен отговор от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД, гр.София, чрез ст. юриск. Христова, с който се оспорва основателността на така депозираната частна жалба, респ. са настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, с която се иска отмяна на мълчалив отказ на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД да предостави на В. копие от цялата медицинска документация за престоя в лечебното заведение на В. Л. М.(нейн брат), по молба вх. №РД-44-3798 от 22.07.2024г. С оглед на така очертания предмет за извел извод, че молителя е отпаднал изискуемия се правен интерес от оспорване на такъв отказ, тъй като междувременно молбата и е била уважена. Настоящият касационен състав намира, че оспореното определение е правилно, но по други съображения. На първо място е видно от самата жалба, депозирана в Административен съд – Кюстендил от В., че тя изрично е посочила в нея, че предмет на обжалване е бездействието на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по см. на чл.256 ал.1 АПК, поради което настоява съдът да задължи административния орган да и връчи копие от медицинската документация от престоя в болничното заведение на брат и за времето 12.04.2024г. – 22.07.2024г.(датата на смъртта му), като се определи и срок за извършването му. След като е приел за редовна именно така подадената пред съда жалба (първостепенният съд не е давал никакви указания във връзка с допустимостта на така формулираното искане до него), то следва да се посочи, че несъответно е оставена без разглеждане жалба на В. срещу мълчалив отказ на болничното лечебно заведение за извършване на административна услуга по см. на 28б ал.3 от Закона за здравето(ЗЗ), във вр. с §1 т.,т.2, б. “в“ от ДР на Закона за администрацията. При положение, че е цитирана съдебната практика на ВАС на РБ по сходен случай(Определение №385 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15544/ 2018 г., VI о. ), то непоследователни са изводите на административния съдия, при положение, че в този съдебен акт изрично е формиран извод, че задължението по чл.28б ЗЗ е с титуляр самото здравно заведение, а не е насочена към лекар, изпълнителен директор или въобще административен орган. В този смисъл въобще формирането на петитум по чл.256 ал.1 АПК, касаещ бездействия на административен орган(който не се сочи в жалбата, но с молбата от 22.07.2024г. е видно, че тя е адресирана до „Изпълнителния Директор“) по задължение на същия, произтичащо пряко от нормативен акт, е неприложимо за настоящия казус. Или законосъобразно, но на това основание, така формулираната жалба е оставена без разглеждане, респ. производството по делото е прекратено. В този смисъл неточно е оставена без разглеждане жалба срещу мълчалив отказ и то на болничното заведение, каквото В. обективно не е предявила с жалбата си до съда. Следва да се отбележи, че в цитираният акта на ВАС изрично е посочено, че изискването за правен интерес не отпада, ако междувременно търсената документация е били предоставена на оспорвания в по-късен етап на производството. Т.е. неоснователно административният съдия се е позовал на основанието по чл.159, т. 4 АПК. Само за пълнота следва да се посочи, че при сезиране на здравното заведение с искане в някоя от хипотезите на чл.28б ЗЗ, то последното има за задължение да предостави на правоимащото лице(пациент, наследник или роднина с посочената от закона степен на родство) здравна информация така, както тя е дефинирана с нормата на чл.27 ал.1 ЗЗ, включваща и копия от медицински документи. В казуса В. е поискала с молбата си от 22.07.2024г.(деня на смъртта на брат си) копие от цялата медицинска документация по лечението му, без в нея да се индивидуализирани конкретно съставени такива при лечението на В. М.. В тази връзка следва да се отбележи, че подобно искане(без такова уточняване), поначало съдържа потенциала да се превърне в спор между страните какъв е обема, включващ съставените „медицински документи“. Именно и в това се превърнал по същество настоящият правен спор – съставени ли са конкретни реанимационни листи, дисковете от проведените образни изследвания част ли са от медицинската документация, респ. дължи ли се предоставянето им по този ред, а водената история за заболяването по бланка образец, съответства ли на утвърдения с действащия НРД такъв, респ. има ли определени обособени части(от V до IX вкл.). Всичките тези факти и обстоятелства обаче могат да се предмет на отделно доказване, ако още със сезиращата здравното заведение молба изрично е било поискано издаването на преписи от тях, т.е. те са били и конкретно посочени, а не чрез непрекъснатото им въвеждане в процеса на доказване, с оглед междувременно установени факти и получена информация, които имат потенциала да „разширяват“ предмета на доказване непрекъснато и темпорално неопределено. В разглеждания случая първоинстанционният съд се е опитал да финализира тази дейност още в „процеса относно процеса“, чрез изискване на документи и становища от страните, и поради това е пропуснал да констатира изначално недопустимата за разглеждане жалба на В., с която се търси защита по реда на чл.256 ал.1 АПК, който ред обаче е неприложим в случая. За пълнота следва да се отбележи, че за В. реда по чл.28б ал.3 ЗЗ остава открит, като са държи сметка за същността на този правен институт. С оглед на изложеното се обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение като краен резултат, поради което същото следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода на спора разноските се дължат на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД, като същите се констатираха да са в размер на 50 лева за осъществената защита от юрисконсулт съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, изразила се само в депозиране на отговор на частната жалба. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение