Определение № 60388 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв.Р. С. срещу определение № 350 от 9.8.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 487/21 г на Добрички окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 606 от 29.6.21 г на Районен съд-Добрич по гр.дело № 1569/21 г, с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Варна, съобразно правилата на местната подсъдност. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд-Добрич. Ответникът по частната жалба не взема становище по същата. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, но е процесуално недопустима. Съгласно ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г по т.дело № 1/13 г на ОСГТК на ВКС определението, което решава въпроса за подведомствеността и подсъдността подлежи на въззивно обжалване на основание изричните норми на чл.15 ал.2 и чл.121 ГПК. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведоственот или неподсъдност подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд, поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство.Обстоятелството, че са налице изрични норми за обжалваемост на определенията във връзка с подведомствеността и подсъдността, не променя преграждащия характер на определенията, с които делото се прекратява пред сезирания съд поради неподведомственост или неподсъдност. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респ.за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Определението по чл.122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.2 вр.ал.1 ГПК-не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентен съд да разгледа предявения иск и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК.Определението по спор за подсъдност не е и от категорията на актовете по чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по нататъшното развитие на делото /т.1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т.2/. Неправилното посочване в диспозитива на обжалвания съдебен акт, че същият подлежи на обжалване пред ВКС, не създава висящност на спора. Подадената частна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение