Определение № 114 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 203/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответника по касационната жалба „Е. С.” АД, населено място, чрез адв.Н. Б. за изменение на определение № 433/28.05.2021 г. по гр.дело № 203/2021 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъди сумата 1524 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Ответника по молбата З. Г. Й., чрез адв. П. В. в писмено становище е мотивирала доводи за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на ответника по касационната жалба е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 433/28.05.2021 г. по гр. дело № 203/2021 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 260019/16.09.2020 г. по в.гр.дело № 412/2020 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба, подадена от ищцата З.Г. Й., чрез адв.П. В.. С определението в полза на ответника по касационната жалба „Е. С.” АД населено място не са присъдени разноски по делото за производството пред ВКС. Прието е, че не са налице доказателства за конкретно уговорен размер на адвокатско възнаграждение за извършената правна защита и съдействие между упълномощителя „Е. С.” АД и адв. М. К.. По подадената касационна жалба от ищцата З. Г. Й., въз основа на която е образувано производството по гр.дело № 203/2021 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение е подаден писмен отговор вх. № 260099/07.01.2021 г. от „Е. С.” АД населено място, чрез адв.М. К.. Към писмения отговор са приложени два екземпляра от договор за правна защита и съдействие № 20784/11.12.2020 г., сключен между ответника по касационната жалба „Е. С.” АД и адвокатско дружество”В., Ж. и П.”, населено място. Договорът не е подписан от „Е. С.” АД. Приложено е и платежно нареждане за кредитен превод от 17.12.2020 г. на Фибанк за преведена сума от 1524 лв. от „Е. С.” АД по сметка на адвокатско дружество „В., Ж. и П.”, като основание за превода не е посочен. Изложените факти налагат извод, че в производството по чл.288 ГПК пред ВКС ответника по касационната жалба е упълномощил адв. М. К. да осъществява процесуално представителство по делото пред ВКС. Последният е подал писмен отговор по касационната жалба, в който е заявил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Производството пред К. съд е приключило с постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 16.09.2020 г. по в.гр.дело № 412/2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.02.2020 г. по гр.дело № 3066/2019 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК от З. Г. Й. срещу „Е. С.” АД населено място. От приложените по настоящото дело доказателства – неподписан от „Е. С.” АД договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г. и преводно нареждане от 17.12.2020 г. не се установява размера на уговореното адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. К. за осъщественото процесуално представителство на ответника по касационната жалба. Обстоятелството, че по сметка на адвокатско дружество”В., Ж. и П.” на 17.12.2020 г. е преведена от ответника по жалбата сумата 1524 лв., без посочено основание за превода в платежното нареждане не води до извод за конкретен размер на уговореното адвокатско възнаграждение между ответника по касационната жалба и упълномощения адвокат К.. Следователно приложените по делото доказателства не водят до извод, че ответника по касационната жалба е направил разноски в производството по чл.288 ГПК пред ВКС в размер на сумата 1524 лв. за адвокатско възнаграждение. Молбата за изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските следва да се остави без уважение, като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение