Решение № 2319 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Силистра против Решение № 842 от 10.07.2025 г., постановено по адм. дело № 91/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-0912-11 от 11.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Силистра. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон и необоснованост, са относими към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД, представлявано от управителя д-р Б. Бойчев, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Черников, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-0912-11 от 11.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Силистра, с която са установени четиринадесет нарушения, изразяващи се в това, че по четиринадесет истории на заболяването (ИЗ с № 232, 355, 357, 358, 350,446, 439, 494, 729, 435, 1328, 2261, 2265 и 2536) в направлението за хоспитализация /бл. МЗ-НЗОК № 7/ за лекуващ лекар е вписана д-р Л. Бойчева с УИН 2000000522, като същата е включена като „Лекар без специалност, работещ под наблюдението на специалист” в Приложение № 1А към договора на лечебното заведение, изпълнител на болничната помощ. От органа е прието, че в указанията за попълване на направление за хоспитализация, в частта „Валидиране на документ” по КП и АПр., е посочено задължение за вписване на УИН на лекуващ лекар, който е включен в Приложение № 1 към индивидуалния договор. Съгласно изискванията на чл. 428, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., направлението за хоспитализация следва да се подписва само от лекар, включен в Приложение № 1. На основание чл.74, ал.5 ЗЗО и чл.449, ал.1 и чл.463, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., за нарушение на чл.428, ал.1, предл. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., по четиринадесетте истории на заболяването (ИЗ с № 232, 355, 357, 358, 350,446, 439, 494, 729, 435, 1328, 2261, 2265 и 2536), на основание чл. 453, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., на МБАЛ – Тутракан“ ЕООД са наложени санкции по чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025 г., а именно финансова неустойка в размер на 200 лв. по всяка една от горепосочените истории на заболяването или в общ размер от 2800 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, от първоинстанционния съд е прието за установено, че със Заповед № РД 0911-314/18.11.2024 г. на директора на РЗОК – Силистра, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО е разпоредено да се извърши тематична проверка на изпълнителя на медицинска помощ „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД съгласно договор № 1906-3/20.10.2023 г., относно водената финансова и медицинска документация, във връзка с постъпило писмо от НЗОК с вх. № 35-00-1511/11.11.2024 г. С посоченото писмо са уведомени директорите на РЗОК в страната относно констатирани несъответствия в интегрираната информационна система на НЗОК за дейностите към договорите, сключени с лечебните заведения за оказване на болнична медицинска помощ (ЛЗБП) и тази, предоставена от РЗОК. Посочено е, че са отчетени дейности от лекари, които са без специалност, работещи под наблюдение от специалист, или от лекари, работещи по граждански договор или на непълен работен ден, или от общопрактикуващи лекари. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-1304-333/16.12.2024 г., който е връчен на управителя на лечебното заведение – д-р Б. Бойчев на 17.12.2024 г. Лечебното заведение е депозирало възражение срещу констатациите на проверяващия орган. Във възражението е посочено, че ЛЗ не е извършило нарушение на разпоредбата на чл.428 от НРД за МД 2023-2025 г., тъй като част от направленията по описаните ИЗ са подписани от д-р Б. Бойчев, като лекуващ лекар или лекар специалист, посочен в Приложение № 1 към договора на лечебното заведение, а д-р Л. Бойчева е подписала само частта на направлението за приемащ лекар с вид на приема по спешност, което е в съответствие с нормативната уредба. Възражението на болничното заведение-жалбоподател е разгледано от арбитражната комисия, определена със Заповед № РД-0914-1/17.01.2025 г. на Директора на РЗОК – Силистра. С Решение № 1/20.01.2025 г. арбитражната комисия се е произнесла при равен брой гласове – по три „за“ и три „против“ за всички нарушения. Директорът на РЗОК – Силистра е издал оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-0912-11 от 11.02.2025 г., като е изложил мотиви идентични с отразените в Протокол № РД-1304-333/16.12.2024 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради неизлагане от административния орган на ясни фактически основания (мотиви). Първоинстанционният съд приема за основателно възражението на жалбоподателя, че е налице несъответствие между фактическите основания и приложената правна норма, с оглед издаването на заповедта по реда на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО от НРД за МД за 2023-2025 год. – при липса на писмено изразено становище, въпреки установеното в хода на производството постъпило писмено становище от ЛЗ, съдържащо възражения по всички точки, поради което, при спазена процедура и наличие на произнасяне на Арбитражната комисия с равен брой гласове, ответникът е следвало да се произнесе по реда на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 473, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 год. По изложените съображения първоинстанционният съд отменя оспорената заповед за налагане на санкции. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Силистра, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 74, ал. 4 ЗЗО лицето - обект на проверката има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Възможността за излагане на становище по констатациите в протокола е предоставена за да може страната да ползва правото си на защита и да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, които биха могли да възпрепятстват издаването на административния акт. Видно от доказателствата по административната преписка, такова писмено становище е дадено от управителя на дружеството като същото съдържа конкретни възражения срещу констатациите на контролните органи. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 76, ал. 3 ЗЗО, ако арбитражната комисия не се произнесе с решение в предвидения срок или не стигне до решение поради равен брой гласове, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да наложи санкция, като издаде мотивирана заповед. След като в случая е била създадена арбитражна комисия, но тя не е стигнала до решение, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Ако издаде заповед за налагане на санкция, административният орган е длъжен да изложи мотиви защо счита, че лицето -обект на проверката е допуснало нарушения на задълженията си по НРД за МД за 2023 – 2025 г., като обсъди и обори възраженията му срещу констатациите в протокола по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, каквото задължение има и в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, след което да обоснове приложените санкции. В процесния случай в атакуваната заповед като мотиви са възпроизведени дословно мотивите на констативния протокол, но не са разгледани, обсъдени и оборени възраженията на лечебното заведение. Административният орган е пресъздал фактическите констатации на проверяващите от съставения констативния протокол и е посочил норми на ЗЗО и НРД МД 2023-2025, които счита, че са нарушени, но не е изложил фактически основания оборващи възраженията на ЛЗ, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 35 АПК. С оглед правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да наложи предвидените санкции. В контекста на изложеното касационната инстанция приема, че направеният от първоинстанционния съд извод за липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е обоснован и се подкрепя от доказателствата по делото. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Първоинстанционното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,