Определение № 433 от 01.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5080/2017 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№8512/31.08.2017г.,подадена от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”,гр.С. против решение №309/28.07.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№283/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №814/07.12.2016г. по гр.д.№276/2016г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново,в частта му,с която са отхвърлени исковете за признаване за установено по отношение на Държавна агенция „Държавен резерв и военнвременни запаси”, че наследниците на М. Н./Х./ Х.-поч. 13.11.1967г.,а именно:Р. Р. И.,Т. Х. К.,Ю. Х. К.,Б. И. Л.,В. Г. Г.,К. М. Г.,Г. М. Д.,Й. Р. С.,М. И. М.,А. М. М.,Д. М. М.-В.,А. Й. М.,М. Р. Т. и С. М. А.,че наследниците на С. М. Н./Х./-поч.27.05.1979г.,а именно:С. М. С.,Б. М. С.,И. М. С. и С. Й. К.,и че наследниците на Н. М. Х.-поч. на 17.5.1970г.,а именно:Н. М. С.,С. М. Т. и В. В. С.,не са собственици на дворно място с площ от 4 800 кв.м., описано в АДС № 1787/21.X.1958 г., находящо се в местността „Б. т.” в землището на [населено място], понастоящем представляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 20242.0.190 по КККР в землището на [населено място], целият с площ от 19 395 кв. м., която реална част е отразена в Скица-Приложение № 1 на вещото лице инж. С. Г., неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, очертана с червен пунктир, при граници - полски път 053051 и останалата част от ПИ 20242.0.190 по КККР в землището на [населено място], ведно с описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. сгради, а именно: ярмомелка с площ от 374 кв.м., съответстваща на сграда с идентификатор 190.008; навес с площ от 26 кв.м., съществуващ на място, но ненанесен на кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.013 (първи етаж ); склад за горивни материали с площ от 29 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.003 (първи етаж); складово помещение с площ от 187 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.002; складово помещение с площ от 120 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.013 (втори етаж); навес с площ от 90 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.010; складово помещение с площ от 240 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.006; две пристройки, съответстващи на сграда с идентификатор 190.011 и на сграда с идентификатор 190.012; складово помещение с площ от 192 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.014; складово помещение с площ от 193 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.004; навес с площ от 36 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.009; жилищни помещения с площ от 27 кв.м., съответстващи на сграда с идентификатор 190.013 (втори етаж); складово помещение с площ от 115 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.015 и складово помещение с площ от 25 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.003 (втори етаж),като скица-Приложение № 1 към съдебно-техническа експертиза, находяща се на л. 555, том II от делото, изготвена от вещото лице инж. С. Г., приподписана от съдията е неразделна част от настоящото решение,и решението е постановено при участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на трето лице помагач на ищеца. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и небосновано,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба И. М. С. и С. М. С.,чрез пълномощника си адвокат К. Д.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна. Ответницата по касационната жалба Р. Р. И.,чрез пълномощника си адвокат В. Д.,в отговора на жалбата,моли да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение,тъй като не са налице предпоставките за това,а по същество-счита жалбата за неоснователна. Постъпила е и касационна жалба вх.№8645/07.09.2017г.,подадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез Областния управител на област Велико Търново Л. С. П.,против горепосоченото въззивно решение,с която се иска неговата отмяна,като неправилно и необосновано. Ответницата по касационната жалба Р. Р. И.,чрез пълномощника си адвокат В. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита същата за неоснователна. Подадена е и частна жалба вх.№10900/08.11.2017г. от Държавна агенция”Държвен резерв и военновременни запаси”,гр.С. против определение от 25.10.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№283/2017г. по описа на същия съд,с което допълва на основание член 248,ал.1 решение №309/28.07.2017г. постановено по в.гр.д.№283/2017г. по описа на Окръжен съд,гр.Велико Т.,като :осъжда Държавна агенция”Държавен резерв и военновременни запаси” да заплати на основание член 38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 Закона за адвокатурата на адвокат К. Т. Д.- Д. сумата от 1409,95 лева,определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото,както и осъжда Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на основание член 38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 Закона за адвокатурата,на адвокат К. Т. Д.-Д. сумата 1409,95 лева определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото. Ответниците по частната жалба И. М. С. и С. М. С.,чрез пълномощника си адвокат К. Д.,в писмения отговор на жалбата,считат същата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. По жалбата на Държавна агенция”Държавен резерв и веонновременни запаси”: С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените отрицателни установителни искове за собственост,предмет на спора е правото на собственост върху част от ПИ с идентификатор 000.190 с площ от 19395 кв.м,която част представлява деактуваните по АДС №1787/21.10.1958г. ярмомелка и други постройки,заедно със застроено и незастроено дворно място от 4800 кв.м,находящи се в местн.”Б. т.”,на която ответниците твърдят, че са собственици,поради настъпила на основание ЗВСОНИ в тяхна полза реституция,настъпването на която ищецът оспорва.Съдът е посочил,че след като имотът е бил национализиран на основание ЗНЧИМП,предпоставките за негово реституиране са посочени в член 2 ЗВСВОНИ,като страните не спорят, а и с доказателствата по делото се установява,че наследодетелите на ответниците-братята Х.,са били съдружници във фирма “Б. х.Н. и сие”,с.Д.,към момента на национализация на имота им през 1947г. на основание член ЗНЧИМП и имотът е бил включен в Списъка на индустриалните предприятия,национализирани по силата на чл.1 ЗНЧИМП,издаден от Министерство на индустрията и занаятите-ДВ бр.190/1948г.,актуван като държавен с АДС №1787/21.10.1948г.Съдът е отбелязъл,че спорното в настоящия случай е дали отнетото в полза на държавата имущество-бивша машинна фабрика”Б. х.Н. и сие”,с.Д. е идентично с имота актуван с АДС №1787/1958г.,дали този имот е съществувал до размерите,в които е бил отчужден и към момента на влизане в сила на закона.обн.ДВ бр.15 от 21.02.1992г.,както и дали е със статут на публична държавна собственост.След анализ на доказателствата по делото,и предвид данните по заключението по съдебно-техническата експертиза,е стигнал до извода,че е налице такава идентичност. По отношение на размерите на имота,към момента на отчуждаването му,описани в АДС №1787/1958г. и съществувалите към датата на влизане в сила на реституционния закон,съдът се е позовал на заключението на вещото лице,според данните по което отчуждените сгради съществуват и понастоящем,има извършено само надстрояване и пристрояване на тези сгради,които макар и да са увеличили размера им,нямат самостоятелен статут и представляват приращение към последните,поради което могат да бъдат реституирани.Във връзка с доводите,че спорният имот представлява публична държавна собственост,което е пречка за неговата реституция,съдът е проследил неговия статут,с оглед предоставянето му за управление и стопанисване през годините след отчуждаването му,като към момента на влизане на сила на ЗВСОНИ,същият е бил в собственост на държавата,предоставен за стопанисване и управление,по силата на ПМС №44/19.03.1991г. на Главно управление”Държавен резерв към МС и Дирекция „Държавен медицински резерв” към МЗ,впоследствие се преобразуват в Главно управление”Икономика на отбраната и държавен резерв” към МС,като след закриването му се създава Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси”,последното с ПМС 152/13.06.2011г. се преобразува в ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”.Съдът е посочил,че имоти публична държавна собственост не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСВОНИ,като в настоящия случай в тежест на ищеца е да установи,че процесният имот е публична държавна собственост.Освен установения по делото факт от кого се стопанисва имота към момента на влизане в сила на реституционни закон,съдът е приема, че за да има имотът статут на публична държавна собственост е било необходимо това да бъде определено с решение на МС или със закон,както и не са представени никакви доказателства по делото,че процесният имот е обявен като такъв било с нормативен,било с административен акт,установено че същият се използва за складова база,поради което е стигнал до извода,че не е предназначен за трайно задоволяване на потребности от национално значение чрез общо ползване,затова не е публична държавна собственост и не е съществувала пречка за възстановяването на правото на собственост в полза на ответниците,с влизане в сила на ЗВСВОНИ. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1,т. и т.3 ГПК. На първо място в изложението си касаторът формулира правния въпрос за възможността за приложение на разпоредбата на член 2 ЗВСОНИ за реституция на отчуждена собственост,когато имотът е придобил статут на публична държавна собственост и обхвата на доказателствата,установяващи придобиване на този статут на имота, с оглед предвиденото в Закона за държавната собственост разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС,цитираните и приложени решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК/решение по гр.д.№3121/2014. на ВКС,ІІго,решение по гр.д.№881/2009г. на ВКС,ІІго и сл./ С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираният от касатора правен въпрос,разрешен с последното,касационният намира,че е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По жалбата на Министъра на регионалното развитие и благоустройството: В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът посочва,правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,а именно:има ли характер на публична държавна собственост имот,който е предоставен на орган на държавна власт за изпълнение на функциите му,решен в противоречие с цитираната и приложена задължителна съдебна практика на ВКС-решения,постановени по реда на член 290 ГПК-решение по гр.д.№7685/2013г. на ВКС,ІІго,решение по гр.д.№1236/2015г. на ВКС,ІVго и сл. Този въпрос,освен че е относим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,е във връзка и допълва формулирания от първия касатор въпрос по изложението му,посочено по-горе. Ето защо,съобразно изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение и даденото разрешение от него на посочения правен въпрос, е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд