Решение № 7645 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2016 г.

Решение № 7645 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. Г., от гр. В., ж. к. "Младост", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез упълномощения адв. Д. К. - Корновска, срещу решение № 1193 от 1.06.2016 г. по адм. д. № 1613/2011 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-077/16.02.2011 г., издаден от орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към О. В., потвърден с Решение № МД-РШ-031/4.04.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В.. Касационният жалбоподател счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, твърди се и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че таксите за битови отпадъци (ТБО) са платени. Представени са документи, издадени от служител на общинската администрация, длъжностно лице на дирекция "Местни данъци", които носят подпис и печата на учреждението, поради което счита, че са официален свидетелстващ документ. С. В. П., по поръка на жалбоподателката, е платил дължимите ТБО на каса в сградата на ответното учреждение, на длъжностно лице - служител на ответника. Плащанията са извършени на лице и по начин, сочещи, че то е овластено да приема плащания за общинския бюджет. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че представените документи нямат характер на официален документ по смисъла на чл. 179 и сл. от ГПК. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона като не е взел предвид, че в присъдата на наказателния съд жалбоподателката не фигурира сред измамените от г-жа К. П., въпреки че е заявила желанието си да бъде конституирана в процесуално качество на пострадал, т. е. не е установено кой е присвоил сумата, броена от г-н В. П. от името и за сметка на жалбоподателката на общински служител. От касационната инстанция се иска отмяната на оспореното решение и на процесния АУЗД. Претендират се разноски. Ответната страна е представила писмен отговор, в който оспорва жалбата по съображения, че от жалбоподателката по делото не са представени писмени доказателства за извършено плащане на установените с АУЗД задължения. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от лице, с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: С декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ с вх. № 11-11-482/16.03.1998 г. М. Г. е декларирала придобиването на право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. к. "Младост", представляващ сграда - обект 1 -жилище с площ 61,05 кв. м., ведно с избено помещение с площ 2,00 кв. м. - единствен собственик, основно жилище с партиден № 5003061138001. С декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ с вх. № 0306002270/2.02.2006 г. М. Г. е декларирала придобиването на право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. "Студентска", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представляващ сграда - обект 1 -жилище с площ 101,50 кв. м., ведно с избено помещение с площ 8,52 кв. м. - единствен собственик, с партиден № 5003061138002. С АУЗД № МД-АУ-077/16.02.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, орган по приходите при дирекция "Местни данъци" при О. В. е установил, че за посочените недвижими имоти не са внесени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2010 г., в общ размер на 648,76 лв. - главница и 67,33 лв. - лихви. За установяване на твърдените от жалбоподателката плащания на процесните задължения по делото са представени 2 бр. разписки, наименувани "за платени данъци", които са оспорени от ответника с твърдения, че не са издадени от длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, както и че не съдържат реквизитите, на които следва да отговарят приходните квитанции при плащане на каса. В хода на съдебното производство са събрани разпечатки от касовия модул на общината за датите на документите, от които се установява, че плащания в посочените размери и относими към конкретното задължено лице, не са постъпвали. Установено е и че сумите, описани в представените бележки "за платени данъци" не са постъпили в бюджета на О. В. и по банков път. Събрана е информация относно наказателното производство, водено срещу К. П., издала спорните бележки, озаглавени "за платени данъци", както и относно обстоятелството, че жалбоподателката е конституирана като пострадало лице и разпитана като свидетел по делото. Съдът е приел, че от събраните доказателства не се установява валидно плащане на задълженията, посочени в обжалвания акт. Валидно плащане на задължения от рода на установените с оспорения акт ТБО задължените по ЗМДТ лица могат да извършат съгласно чл. 2 от същия закон в брой в касите на общинската администрация или безкасово по сметка на общината. Счел е за неоснователни доводите, че плащанията се доказват от представените бележки, озаглавени "за платени данъци" и то само за 2009 г. Бележките се отнасят до партидите на имотите, като са оспорени от административния орган с доводи, че не са издадени от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Съдът е обосновал извод, че тези документи нямат качеството на официални документи, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което не съставляват доказателство за извършените от длъжностно лице или пред него действия. В случая представените от жалбоподателката бележки "за платени данъци" не представляват официален документ, доколкото носят печат № 0129, който се води на К. А. П., на длъжност инспектор "Ревизии, проверки и контрол", в чиито правомощия не влиза приемането на плащания на данъци и такси в брой, т. е. не са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му. Представените документи не удостоверяват приемането на плащане, а единствено факта, че данъкът е платен с приходна квитанция с посочен конкретен номер, каквато не е представена, което обосновава извода, че същите не са платежни документи. От представените касови отчети на общината за дните на плащане, отразени в бележките, е установено, че през този ден не е постъпило плащане по ЕГН на жалбоподателката. По отношение на процесните периоди и недвижими имоти са били отразени от К. П. плащания по банков път, които след извършена проверка, установила липсата на постъпили суми по сметките на О. В., по разпореждане на директора на Дирекция "Местни данъци" са били сторнирани. Посочено е, че административният съд е обвързан от изводите на наказателния съд за извършена от К. П. измама, но от това не следва, че предвид измамата данъчното задължение на жалбоподателката е изпълнено или погасено. Макар безспорно да е прието, че синът на жалбоподателката е бил въведен в заблуждение, че предавайки на Петкова съответната сума, тя е постъпила в касата на общината, редовно плащане липсва. Решението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че М. Г. не е установила с надлежни доказателства плащане на задълженията за ДНИ и ТБО, предвид обстоятелството, че представените писмени доказателства не отговарят на законовите изисквания по чл. 179, ал. 1 от ГПК. Оспорено е от процесуалния представител на административния орган, че приложените документи притежават белезите на официални свидетелстващи документи. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая представените от жалбоподателката бележки, макар и носещи печат на служител от дирекция "Местни данъци", община В., не представляват официален документ за плащане. Те носят печат, който към момента на твърдените плащания се води на служител, който според представените трудов договор и длъжностна характеристика няма правомощия да приема плащания на данъци и такси по ЗМДТ в брой и няма право да издава платежни документи (приходни квитанции), т. е. действията по приемане на суми за ДНИ и ТБО и издаване на платежни документи са извън кръга на службата му. Необосновани са доводите на жалбоподателката, че след като в длъжностната характеристика съществува формулировката, че служителят, притежава компетентност да удостоверява наличието или липсата на определени задължения към фиска, включително и извършено плащане. Съгласно чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. вр. чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения, а представените бележки "за платени данъци" нямат съдържанието и характера на удостоверения дали жалбоподателката дължи ДНИ и ТБО. Неоснователни са и доводите на жалбоподателката, че след като в длъжностната характеристика съществува формулировката, че служителят "изпълнява и други задачи, възложени му от Директора на дирекция ТТ "Местни данъци" и началника на отдел ТТ "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол", то при необходимост служителят може да извършва и дейности, извън изрично упоменатите в длъжностната характеристика. В представените като доказателства по делото длъжностни характеристики е уточнено, че служителите могат да изпълняват други задачи, само ако същите са им възложени от Директора на дирекция "Местни данъци" и началника на отдел ТТ "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол", т. е служителят не може сам да преценява и избира задачите, които не са свързани с преките му задължения. В хода на делото не е установено възлагане за събиране на плащания и издаване на платежни документи на служителката, чиито печат фигурира в приложените от М. Г. бележки. С оглед на това основателно съдът е счел, че те не се ползват с материална доказателствена сила, която да е противопоставима на атакувания административен акт. В мотивите си съдът е взел предвид, че представените от жалбоподателката бележки не удостоверяват плащане, а в тях изрично е посочено, че данъкът е платен с квитанции с посочен нечетлив номер. Така установеното води до извода, че тези бележки не са самите квитанции като платежен документ. Такива платежни квитанции не са представени от жалбоподателката и не са записани в дневните отчети на касиерите от съответните дати. Следователно, няма документи, които да отразяват стопанската операция. Жалбоподателката счита, че представените от нея бележки са издадени от оправомощено длъжностно лице. Както е прието от представените трудови договори и длъжностни характеристики, лицето, чиито печат фигурира в съответните документи, не е касиер и няма право да приема плащания и да издава приходни квитанции. От представените касови отчети на всички касиери от касова група "Приморски" за дните, посочени в бележките, е установено, че през тези дни ЕГН на жалбоподателката не фигурира сред лицата, платили на каса. За доказване на изпълнението следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ, според която местните данъци се заплащат в брой в касите на общината, а не в сградата на общината. След като в случая жалбоподателката не е представила официални документи, издадени от съответните оправомощени служители от касата на общината, които да отговарят на изискуемата форма и ред, както и да установи несъмнено, че отразените в тях суми са постъпили действително в общината, искането за отмяна на обжалвания АУЗД правилно е прието от съда за неоснователно и респ. жалбата е отхвърлена. Предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение