Решение № 1495 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2012 г.

Решение № 1495 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Венцислав Богданов Сотиров, подадена чрез процесуалния му представител адв. Петър Пешев, срещу решение № 5919 от 22.12.2011 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 7794/2011 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2001005874/13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 779/10.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано наличието на сумата в размер на 72 365.71 лв. към 19.04.2003 г. Доказано е получаването на заемни средства по договор за заем, сключен с Александър Балабански. Заемодателят е разполагал с средствата, необходими за предоставяне на заема, които са получени при реализирана от него продажба на недвижим имот с цена 240 000 лв. през 2001 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез юрк. Шинев. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Решението на АС - София град се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Венцислав Богданов Сотиров срещу РА № 2001005874 от 13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София относно установените данъчни задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Изложил е съображенията си за това защо не кредитира представените в хода на административното и съдебно производство доказателства във връзка с твърдението за предоставен заем на жалбоподателя, като е посочил, че с тях не се установява предоставянето на заемни средства. Освен че не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин обстоятелството, че заемодателят действително е разполагал със сумите, които твърди, че е предоставил в изпълнение на сключения договор за заем, не намира отговор и въпросът за произхода на средствата, с които, според жалбоподателят, е погасено задължението още през същата 2003 г. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е преценил представените доказателства и е приел, че същите не доказват предоставянето в заем на сумата от 72 365.71 лв. от Александър Балабански. Законосъобразни са изводите на съда, че договорът за заем и разписките са частни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила и следва да е доказано предоставянето на заемните средства по тези договори. Обосновано съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за получаването на сумите по заемния договор. Правилно са преценени като противоречиви и обясненията, дадени от Александър Балабански в хода на ревизията. В представено пред органа по приходите обяснение лицето е посочило, че произходът на предоставената сума е от притежаваните от лични средства, такива предоставени от родителите му и такива взети от него за ползване, а впоследствие с възражението срещу ревизионния доклад е представена нотариално заверена декларация от Александър Балабански, в която е посочил, че средствата са получени от реализирана продажба на недвижим имот през 2001 г. Обоснован е и доводът на съда, че дори и да се приеме, че заемните средства действително са предоставени на жалбоподателя, липса логично обяснение за произхода на средствата, с които заемът е погасен още същата година. Настоящата касационна инстанция споделя извода на съда, че представените косвени доказателства не установяват получаването на заемни средства от жалбоподателя, като последният не е направил искане за назначаване на експертиза по спорните въпроси, въпреки дадените му от съда указания. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част, поради което Върховният административен съд, първо отделение,