Определение № 3550 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 905/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 25079487 от 14.12.2022г. по описа на СРС,уточнена с молба вх.№[ЕИК] от 13.03.2023г. по описа на СРС. Същата е подадена от Д. Б. Г., представляван от своята майка В. В. К., съгласно пълномощно от 20.12.12г. с нот.заверка на подписа, приподписана от адв. В. Я. от САК, с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд № 3390/10.05.2019г., постановено по в.гр. д. № 13597/2018г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№29988/ 2017г., в частта, с която са уважени предявени от „Топлофикация София“ЕАД положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Г. дължи на ищцовото дружество сумата от 1286.25 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот, подробно описан в решението, както и сумата от 124,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 03.02.2017г., както и сумата от 47.83 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 3,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 8344/2017г. по описа на СРС, 156-ти състав. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК ново доказателство. Като такова сочи писмо с изх.№ АО – 1399-04-304 от 09.09.2022г., издадено от ДНСК, което твърди да е получил на 13.09.22г. по пощата. Обосновава отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че това ново доказателство е от съществено значение за изхода на спора, тъй като установява факт, който е твърдял още с отговора на исковата молба - че процесната сграда не е топлофицирана, а той не е клиент на „Топлофикация София“ЕАД. Като ново доказателство молителят сочи и писмо изх.№ 94-Д-870#3/11.10.2022г., издадено от изп директор на НАП, което не е представено в цялост. Излага и много доводи по същество на правния спор, във връзка с които са приложени и доказателства, без заявено искане за приемането им. Искането е за отмяна на решението на поддържаното основание и връщането му за ново разглеждане и произнасяне по същество. Ответната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, не е подала писмен отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима. В производството по чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260, ал. 1 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане по същество. Следва да се приеме като доказателство представеното с молбата писмо с изх.№ АО – 1399-04-304 от 09.09.2022г., издадено от ДНСК. На молителя следва да се укаже, в едноседмичен срок от съобщението да представи в цялост и в оригинал или надлежно заверен препис и второто писмо - изх.№ 94-Д-870#3/11.10.2022г., издадено от изп директор на НАП, с препис за насрещната страна. По приемането на това доказателство съдът ще се произнесе допълнително, след изпълнение на дадените указания. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение