Определение № 911 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 395/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Е. Г. Б., чрез адв. С. Ц., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 5466/26.11.2024г., постановено по настоящето дело, с което тя е осъдена да заплати на Д. В. В. и Н. А. Б. – В. сумата от 2 400 лв. разноски по делото, представляващи платено от тях адвокатско възнаграждение и последното да бъде намалено като прекомерно. В срок няма постъпил отговор от ответниците Д. В. В. и Н. А. Б. – В.. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. По съществото на направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Определението, чието изменение се иска, е постановено в производството по чл. 288 ГПК и с него въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като в полза на ответниците по касация са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. – колкото са заплатили на упълномощения от тях адвокат. В молбата за изменение на определението по реда на чл. 248 ГПК е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение с аргументи, че по делото не е провеждано открито съдебно заседание и адвокатската защита се изразява само в подаване отговор на касационната жалба. Излагат се доводи, че в решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, като в случая възнаграждението е прекомерно и с оглед предвидения в НМРАВ минимален размер. Молбата е неоснователна. В т. 3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при произнасяне по направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябва да направи преценка на фактическата и правна сложност на конкретния спор и ако след тази преценка направи извод за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Според тълкуването, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по – нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Следователно, произнасяйки се по въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, а дължи преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на представената услуга, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес, както и конкретно извършената работа. В настоящия случай делото пред ВКС е образувано по касационна жалба против въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора /ищец по делото/ ревандикационен иск. С отговора на касационната жалба са изложени съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по всеки един от въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и по поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК, както и е изразено становище по съществото на касационната жалба. При така установеното настоящият състав на ВКС намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 2 400 лв. не е прекомерно и е съответно на фактическата и правна сложност на делото и действително предоставената адвокатска услуга. Същото съответства на изискванията, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, въведени в чл. 36, ал.2 от ЗА – да е справедливо и обосновано. Обстоятелството, че платеното възнаграждение надвишава минималния размер, предвиден в чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 1 431 лв., не предпоставя намаляването му като прекомерно при липса на констатация за несъответствие между платеното възнаграждение и реално предоставената услуга според фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна. Във връзка с изложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение