Определение № 252 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3084/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е решение № 623/ 11.05.2016 г. по ч. гр. д. № 677/ 29.02.2016 г., с което Варненски окръжен съд отменя частично решение № 749/ 29.02.2016 г. по гр. д. № 10 329/ 2014 г. на Варненски районен съд и допълва решение № № 5179/ 21.12.2015 г. по същото дело, като на основание чл. 344, ал. 2 ГПК осъжда М. Т. А. да заплаща на Р. С. А. месечно сума от 343. 50 лв. за ползването на апартамента в [населено място] (един от имотите, предмет на исковете за делба). Въззивното решение обжалва М. Т. А., - съделителят, спрямо когото привременната мярка е постановена. Искането е да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като актът на въззивния съд в обжалваната част има характеристика на определение (арг. от чл. 344, ал. 2 и 3 ГПК). Ответникът по частната касационна жалба Р. С. А. възразява, че основания за допускане на касационния контрол няма, а чл. 344, ал. 2 ГПК е приложен правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба недопустима. Привременната мярка въззивният съд е постановил, след като е отменил отказа на първоинстанционния съд да допълни своето решение по извършване на делбата и да се произнесе по искането на ответника по частната касационна жалба за привременна мярка по отношение на единия от делбените имоти. Въпросът по привременната мярка е разгледан и от двете инстанция, а частната касационна жалба има недопустим предмет (т. 6 ТР № 1/ 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС). Настоящият състав на Върховния касационен съд не дължи разглеждането й по същество. При тези мотиви, съдът