Решение № 289 от 1.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 796/2010 г.

Решение № 289 от 1.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 796/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

М. П. Т., П. К. С. и И. Б. И. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 101 от 22.01.2010 по гр. д. № 2397/2008 г.

Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и е процесуално допустима.

Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 287 ГПК.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Производството е по чл. 108 ЗС.

Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, ХХХV състав № 2460 от 22.07.2008 г. по гр. д. № 2554/2006 г. и е отхвърлил исковете на М. П. Т., П. К. С. и М. К. Б. срещу С. И. С. и Б. Т. С. за предаване на владението на реална част от поземлен имот с площ от 515 кв. м, съставляваща южната част от Поземлен имот 582, както и исковете по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В. съд е приел, че ищците, на които е възстановена собствеността върху поземлен имот № 582 в землището на кв. Г., [община], м. "Б. - юг" по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с решение № 616 от 14.06.1999 г. на Поземлената комисия [населено място], не са доказали по категоричен начин правата на техния наследодател П. Е. върху реституирания имот съответно и техните материални права, поради което не е налице първата от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Приел е също така, че на ответниците е било предоставено право на ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и те са трансформирали това право в право на собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, защото в имота е изградена сграда преди 1.03.1991 г. като видът на постройката и нейната характеристика не попада сред изключенията на § 1в ДР ППЗСПЗЗ и отговаря на изискванията на чл. 177, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. (отм.).

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите допустимо ли е решение, постановено по отношение на недееспособна страна и решението по чл. 18з ППЗСПЗЗ доказва ли активноправната легитимация на бившите собственици или техните наследници и противопоставимо ли е на ответниците, които са се позовали на придобити права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.

По тези въпроси на основание чл. 291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

1. Допустимо ли е решение, постановено по отношение на починала страна. Настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в решение № 969/2008 г. по гр. д. № 6241/2007 г. на ВКС, III г. о., според което починалото физическо лице не е правен субект, не притежава процесуална правоспособност и дееспособност и не може да бъде страна в гражданския процес. Решение, което е постановено по отношение на починала страна е процесуално недопустимо.

1. По въпроса противопоставимо ли е решението на Общинската служба за земеделие и гори, с което се възстановява собствеността по чл. 18ж ППЗСПЗЗ по спор за собственост на ответника, който се позовава на придобити права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ настоящият състав на ВКС възприема тълкуването в решение на ВКС, I г. о. № 339 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 1212/2009 г., постановено по реда на чл. 291 ГПК. Когато ищецът по спор за собственост се легитимира с решение на Общинската служба по земеделие, с което се възстановява собствеността, ответникът би могъл да противопостави възражение за липсата на активна материалноправна легитимация само при спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Когато ответникът се легитимира за собственик на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ той не може да възразява, че ищецът не е притежавал земята преди образуване на ТКЗС и да иска от съда да извърши косвен контрол за законосъобразност на решението, с което е възстановена собствеността по въпроса за правата на бившите собственици.

По основателността на жалбата.

От данните по делото се установява, че ищцата М. К. Б. е починала в течение на производството. С определение в съдебно заседание на 27.04.2008 г. Варненският окръжен съд я е заличил като страна в процеса и е конституирал на нейно място наследника й по закон И. Б. И. Въпреки това в диспозитива на решението е отхвърлен иска на М. К. Б., а липсва произнасяне по отношение на надлежната страна - наследника й по закон И. Б. И. С оглед изложението по чл. 291, ал. 1 ГПК решението е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на починала страна, следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК изцяло поради необходимостта от еднакво решаване на делото за всички ищци, правото на собственост на които произтича от общи юридически факти. При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с изложението по чл. 291 ГПК по въпроса за пределите на косвения контрол на актовете на Общинските служби по земеделие, с които се възстановява собствеността и противопоставимостта им на ответник, който черпи права по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. По изложените съображения за недопустимост на решението както и поради необходимостта разноските да се присъдят в зависимост от крайния резултат от разглеждането на спора пред въззивния съд, следва да се обезсили и определение № 758 от 2.03.2010 г. за допълване на решението в частта за разноските, което също е постановено по отношение на М. К. Б., както и разпореждане № 3041 от 23.03.2010 г., с което е върната частната жалба на М. П. Т., П. К. С. и И. Б. И. вх. № 10 068 от 22.03.2010 г.

Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.