Определение № 363 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Обжалвано е Определение № 291 от 10.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молба по чл. 250 ГПК за допълване на Решение № 50 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив постановено в производство по чл. 463 от ГПК. Частният жалбоподател А. Б. Т., чрез адв. В. З. от АК - Пловдив, поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска отмяната му. Ответникът Б. А. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е основателна. Ответницата С. П. Т. лично и като ЕТ „София Т“ – С. Т. в писмено становище поддържа, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Решение № 50 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив постановено в производство по чл. 463 ГПК е потвърдено разпределение по изп.д.№398/2011г. на ЧСИ Г.. С молба вх.№ 3341/01.06.2020 г. от А. Т. е поискал допълване на Решение № 50 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В обжалваното определение въззивния съд е оставил без уважение искането на А. Т., като е приел че, тъй като последният не е обжалвал решението на ОС Пловдив, то за него не съществува и възможност да иска допълване на решението на АС Пловдив по реда на чл.250 ГПК. Прието е, че съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права, а А. Т. не е отправял такова искане до съда. При тези данни по делото настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди. Правилно е прието от съда, че за да бъде реализирано процесуално право по чл.250 ГПК следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Произнасянето на допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. В случая частният жалбоподател не е обжалвал постановеното Решение № 570/03.05.2019 г. по гр.д. № 2620/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, поради което не може да иска АС Пловдив, който отменяйки решението на ОС Пловдив е потвърдил разпределението на ЧСИ, по същество да измени своето решение по реда на допълване на същото. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът