Определение № 223 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 699/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. М. срещу определение №49 от 04.02.2020 г. по т.д.№63/2020 г. на АС Пловдив, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на Д. Г. Мептерова срещу решение №126 от 07.10.2019 г. по т.д.№192/2019 г. на ОС Пазарджик, постановено по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението. Посочва се, че жалбоподателката е подала две заявления за вписването й като управител на „Автотранс-1” ООД, след взето решение на ОС на дружеството за смяна на досегашния управител и за нейното вписване като такъв, като във вътрешните отношения решенията на ОС имат обвързващо значение. В този смисъл и тъй като съдът не е трето лице по смисъла на чл.140 от ТЗ и чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че Д. Г. М. е управител на дружеството, а поради обстоятелството, че съдът не е дал възможност на да се уточни в какво качество последната е подала възивна жалба, определението се явява неправилно и следва да се отмени. Ответникът по частната жалба - „Автотранс-1” ООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е била страна в първоинстанционното производство по чл. 625 от ТЗ, не представлява дружеството „Автотранс-1” ООД и не е трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради което и при липса на предпоставките на чл.613а, ал.2 от ТЗ, въззивната жалба на Д. Г. М. е недопустима. Определението е правилно. Право на въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, с което е уважена молба по чл.625 от ТЗ, имат страните в първоинстанционното производство и по изключение, предвидено в разпоредбата на чл.613а, ал.2 от ТЗ – трети лица, които не са били страни по делото пред съответния окръжен съд, но които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, или обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. При подадена въззивна жалба от лице, твърдящо че е управител на дружеството с ограничена отговорност, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, проверката дали това лице е управител се осъществява от въззивния съд с оглед вписванията извършени в ТРРЮЛНЦ – по изрично разпореждане на чл.140, ал.4 от ТЗ, вписването на избор на управител има конститутивен ефект /във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници изборът поражда незабавно действие/, като решението на ОС на съдружниците има действие за трети лица, в това число държавните органи и съдилищата /с изключение на съда, разглеждащ конкретен правен спор, напр. относно валидността или законосъобразността на конкретното решение на ОС/, от момента на вписване на обстоятелството в търговския регистър. В този смисъл и тъй като в случая Д. Г. М. е подала въззивната жалба срещу решението на ОС Пазарджик, с което е открито производство по несъстоятелност спрямо „Автотранс-1” ООД в лично качество, като жалбоподателката не е била страна в първоинстанционното производство, не е вписана като управител на посоченото дружество в ТРРЮЛНЦ и не твърди /а и не се установява по делото/, че е трето лице, имащо вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, то посочената въззивна жалба се явява недопустима, до какъвто извод е достигнал и АС Пловдив с обжалваното определение /при установените факти даването на указания да се уточни в какво качество жалбоподателката е подала възивна жалба е безпредметно/, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение