Определение № 6770 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. П. Т. понастоящем в Затвора [населено място] срещу Определение № 1021/ 31.03.2026г., постановено по административно дело № 998/ 2025 г. по описа на Административен съд– Плевен (АС Плевен), в частите, с които е оставена без разглеждане искането на същото лице за предоставяне на правна помощ по същото дело; оставена е без разглеждане жалбата на Г. П. Т. срещу отказ на Началник на РПУ– Попово за предоставяне на материали по преписка във връзка с жалба рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ– Попово и е прекратено съдебното производство по същото дело. От жалбата могат да се извлекат твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. П. Т., понастоящем в Затвора [населено място] срещу отказ на Началник на РПУ– Попово за предоставяне на материали по преписка във връзка с жалба рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ– Попово. С жалбата е направено е искане за предоставяне на правна помощ. Решаващият съд посочил, че с Молба вх. рег. № 494/ 26.01.2026г. Т. е представил декларация по чл. 83 от ГПК, като не е уточнил кога е поискал от Началник на РПУ– Попово да му бъдат предоставени материали по преписка във връзка с жалба рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ– Попово, нито е представил препис на своето искане, въпреки, че съдът изрично му е указал това с определение № 4/ 05.01.2026г.. С Молба вх. рег. № 576/ 29.01.2026г. по делото е приложена преписка на РУ– Попово вх. № 363000-6175/ 2015 г., по жалбата подадена от Г. П. Т., като е видно, че Т. не е подавал искане за предоставяне на препис от материалите по нея, т.е. не е налице отказ. С оглед на това решаващият съд смята, че в случая при положение, че органът не е сезиран с искане от оспорващия за предоставяне на материали от преписка, то няма как да бъде формиран нито изричен, нито мълчалив отказ. Изложил доводи, че с оглед очевидната недопустимост на жалбата, тъй като същата е без предмет, доколкото липсва административен акт /в случая отказ/, който да подлежи на обжалване, на основание чл. 24, т.2 от Закона за правната помощ, искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно. Според адм. съд, подадената жалба е недопустима, тъй като няма предмет, не е налице административен акт, нито е налице изричен или мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване, което е задължителна предпоставка, съгласно чл. 159, т.1 от АПК. Поради тези доводи адм. съд е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение на адм. съд е ПРАВИЛНО. Установено е, че Т. подал жалба срещу отказ на Началника на Районно управление– Попово да му предостави копие от преписка, която е образувана по жалба на Т., подадена през 2015 г. Искане за предоставяне на копие от преписката, обаче не е подавано от Т., поради което няма как да е налице отказ по искане, което не е действително направено. Правилно решаващият състав е достигнал до извод за очевидна недопустимост на жалбата на Т. срещу отказ на Началника на Районно управление– Попово да му предостави копие от преписка рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ– Попово. Административният орган не е бил сезиран по надлежния ред, указан в чл. 29 от АПК, като не е подадено заявление. Поради това за същия не е възникнало задължение за разглеждане на преписката- чл.24 и сл. АПК. Следователно, при липсата на прието заявление, не е възникнало насрещно задължение на органа за произнасяне по искането. При отсъствие на сезиране административния орган, не е налице изричен отказ по чл.21, ал.1 АПК или мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като годен предмет на съдебен контрол. Адм. съд правилно е приложил закона, като е приел, че производството в тази част е недопустимо и го е прекратил. При извършената преценка на характера на производството и при установените обстоятелства, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1, т.2 от ЗПП, съгласно който правна помощ по чл. 21 ЗПП не се предоставя, когато нейното предоставяне не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Липсва необходимост от процесуално представителство, поради което правилно молбата е отхвърлена от административния съд. По изложените съображения, административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 ЗПП и е отказал предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство за производството. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВАС намира, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на закона, поради което определението в обжалваните части, като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- състав на Трето отделение