Определение № 5923 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „М – ПОМОРИЙСКИ СОЛНИЦИ“ ЕООД, ЕИК 206193323, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], представлявано от Й. К. Д., в качеството на управител, чрез адвокат Г. Димов, срещу определение № 2528 от 20.03.2026 г., постановено по адм. д. № 636/2026 г., по описа на Административен съд Бургас, С посоченото определение е оставена без разглеждане жалбата на „М – ПОМОРИЙСКИ СОЛНИЦИ“ ЕООД срещу Акт за публична държавна собственост № 10716, издаден на 21.06.2022 г. и вписан в служба по вписвания на 24.06.2022 г., утвърден от областния управител на област Бургас. В жалбата се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна на съдебния акт. Развива доводи, че актовете за публична държавна собственост следва да се разглеждат като индивидуални административни актове. Изразено е искане за отмяна на определението, връщане на жалбата за разглеждане по същество на спора. Не е постъпило становище по частната жалба от ответната страна. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на на „М – ПОМОРИЙСКИ СОЛНИЦИ“ ЕООД срещу Акт за публична държавна собственост № 10716, издаден на 21.06.2022 г. и вписан в служба по вписвания на 24.06.2022 г., утвърден от областния управител на област Бургас. Първостепенният съд е приел жалбата за недопустима поради липса на предмет, тъй като липсва подлежащ на съдебен контрол административен акт. За да постанови този резултат съдът е посочил, че актовете по чл. 78, ал. 1 ЗДС не засягат права и законни интереси на трети лица, а заповедите, с които се актуват/деактуват имотите - държавна собственост, респективно отказите за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което и не подлежат на съдебен контрол. Изложени са доводи, че дейността по актуване и деактуване по чл. 68 и 78 ЗДС на имотите - държавна собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти, с оглед на което актът за държавна собственост, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДС няма правопораждащо действие. Направен е извод, че по своя характер актът за държавна собственост е официален свидетелстващ документ с декларативно действие и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Определението е правилно. Същото е подробно и надлежно мотивирано и е приложен правилно материалния закон. Не са допуснати и нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изложените правни изводи на административния съд, които са правилни и законосъобразни. Дейността по актуване и деактуване на имоти - общинска собственост по чл. 68 и чл. 78 от Закона за държавната собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост съобразно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а представлява официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Актуването и деактуването (отписването) на недвижимите имоти, за които е бил съставен акт за държавна или общинска собственост, не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК. Тези действия по своята същност представляват вътрешноадминистративна процедура по регистрацията и отчитането на държавните и общинските имоти, която техническа дейност има констативен, а не конститутивен характер, само по-себе си не поражда промяна в собствеността и няма вещноправен ефект. Лица или органи, чиито права и законни интереси са били засегнати от действия по актуването или отписването, могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване /чл. 79, ал. 3 от ЗДС/. Определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,