Определение № 41 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 3025/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от С. К. П., чрез адв.М.Т. за допълване на постановеното по делото решение №26 от 27.03.2020г. чрез присъждане на направените разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение по чл.303 ГПК- платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и държавна такса. Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД и третото лице помагач А. И. не вземат становище по искането. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото решение №26 от 27.03.2020г. е отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение №694/19.07.2019г. по в.т.д. №971/2019г. на Окръжен съд- Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от С. К. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 250.00 лева- част от претенция в размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.11.2017г. до окончателното издължаване, както и за сумата 55.67 лева- обезщетение за забава върху главницата от 1 250.00 лева за периода 26.05.2017г.-01.11.2017г. и делото е върнато на ОС-Варна за ново произнасяне от друг съдебен състав. В хипотезата на отменено решение по реда на извънредния контрол на влезли в сила съдебни актове по чл.303 и сл. ГПК, когато ВКС не се е произнесъл по съществото на правния спор, а е върнал делото за ново произнасяне, отговорността за разноски следва да бъде определена съобразно правилата на чл.78 ГПК от исковия съд при новото разглеждане на делото /т.4 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г., т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай след отмяната на влязлото в сила съдебно решение правният спор не е решен, а делото е върнато за ново произнасяне, поради което няма основание за присъждане на разноски на молителя. Следва да се отбележи, че молителят не е направил и искане за присъждане на направените в производството разноски нито с молбата по чл.303, ал.1 ГПК, нито в открито съдебно заседание. Представянето на списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски не представляват изрично изявление за присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не е надлежно сезиран с молба по чл.78 ГПК. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение