Определение № 63 от 08.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2466/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК,образувано по частна жалба на „Топлофикация Шумен „ ЕАД/н/, [населено място] срещу определение № 426 от 28.10.2020 г. по ч. т. д. № 1852/2020 г. на Върховен касационен съд, ТК, IІ отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от дружеството жалбоподател частна касационна жалба срещу определение № 306 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. №1468/20120 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С определението, предмет на обжалване е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 306 от 29.09.2020г. по т.д. №1468/20г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., с което в производство по чл.274, ал.2 ГПК е потвърдено разпореждане № 789 от 26.06.2020г. по ч. т. д. 181/20г. на Варненски апелативен съд. При тези фактически данни се налага извод за неоснователност на подадената частна жалба.Правилна е преценката на предходния тричленен състав, че с постановяване на определението на ВКС, предмет на обжалване пред него, е упражнен по реда на чл.274, ал.2 ГПК инстанционен контрол, който е окончателен, тъй като в закона не е предвидена обжалваемост на актовете на касационната инстанция, с които се извършва преценка по същество на процесуалноправния спор по този ред. Този извод произтича от изрично уредената от процесуалния закон обжалваемост на определенията. Предвидената в чл.274,ал.2 ГПК възможност за подаване на частна жалба срещу определение на ВКС пред друг тричленен състав на същия съд е единствено в хипотеза на постановен от ВКС за първи път съдебен акт по чл.274,ал.1 ГПК, какъвто не е разглеждания случай Постановеното от ВКС определение, обжалвано пред предходния състав, не е и от категорията на актовете подлежащи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК – с него не се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото /т. 1/ или се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Следователно, установеният процесуален ред не предвижда възможност за по-нататъшен инстанционен контрол в случая върху постановения по реда на чл.274,ал.2 ГПК съдебен акт от ВКС. Като е подадена частна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, законосъобразно предходният състав на ВКС,ІІ т.о. я е оставил без разглеждане. Поддържаното от страната, лаконично твърдение че определението е очевидно неправилно, извън това, че е неотносимо към това производство е и необосновано с каквито и да било други доводи и не може да промени горния извод. Съображенията по съществото на процесуалния спор са без правно значение, тъй като допустимостта на инстанционния контрол предхожда преценката за основателност на жалбата и след като е констатирана недопустимост на обжалването, то и съдът не може да премине към желаното от жалбоподателя обсъждане на правилността на акта. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение