Определение № 10187 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10016/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Лазов, против Определение № 3429 от 05.08.2026г., постановено по дело № 955/2026г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2742613/16.07.2026г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Посочва, че съдът неправилно е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът - младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, не взема становище. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM 2742613/16.07.2026г., издадена от Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, по отношение на Г. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“ бб) от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС [номер]) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, за това, че е управлява МПС, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място. За да постанови обжалваното определение Административен съд- Хасково е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2742613/16.07.2026г., е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, като законодателят приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес. Тъй като ЗДвП не урежда основанията за спиране на това предварително изпълнение, се прилагат общите правила на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). Предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че то ще му причини значителна или трудно поправима имуществена или неимуществена вреда, която е достатъчно сериозна, за да се противопостави на обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение. Освен това спирането може да се основава само на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. Законодателят е преценил, че прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Основното оплакване на частния жалбоподател е свързано с преценката на факти и докзателства- регистрационния талон, договор за лизинг и анекс към него, които установявали нови обстоятелства, които да обосноват спиране на предварителното изпълнение. Представеният констативен протокол от 27.07.2026 г., съставен след издаването на заповедта, не обосновава извод за отпадане на необходимостта от предварителното ѝ изпълнение, доколкото представлява частен свидетелстващ документ и не установява по обвързващ начин твърдените от жалбоподателя благоприятни за него обстоятелства. Ангажираните по делото регистрационен талон, договор за лизинг и анекс към него не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, нито обосновават вероятност от настъпване на вреди за жалбоподателя. Липсват и доказателства за твърдяната трудова заетост и необходимостта от СУМПС за осъществяването и. Правилно първоинстанционният състав е съобразил константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК разноски се присъждат в зависимост от изхода на главния спор, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,