Определение № 3727 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора [населено място], чрез назначения особен представител адв. Н.Кобаков, против Определение № 334 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1109/2024 г. по описа на Административния съд - Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на Н.А. срещу Административен съд - Пазарджик, с правно основание чл. 203, ал. 3 АПК във вр.с чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие съществено нарушение на правото на Европейския съюз, върната е исковата молба и е прекратено производството по адм.д. № 1109/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Частният жалбоподател твърди нищожност, недопустимост и неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и явна необоснованост – касационни основания по чл. 209 АПК. Изразява становище, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че, в конкретния случай, е налице хипотезата по чл. 159, т. 7 АПК, след като не е налице идентичност на основанията /предмета/ с адм.д. № 210/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на Административния съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. Ответникът – Административен съд - Пазарджик, в писмен отговор оспорва частната жалба, като неоснователна. Иска да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на атакуваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на касационен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Административният съд - Пловдив е приел, че е сезиран от Н.А. с искова молба против Административен съд - Пазарджик за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.04.2014 г. до 23.09.2022 г., вследствие съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане на адм.д. № 819/2020 г. и адм.д.№ 916/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, изразяващо се в обстоятелствата, че не са били свалени белезниците на Н.А. в съдебно заседание и че съдът не е отправил преюдициално запитване по посочените дела. След изискана и постъпила справка, касаеща предмета на разглеждане по образуваното адм.д. 210/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, решаващият състав на първоинстанционния съд е установил, че подадената искова молба е на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и предмет - претендиране на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от правораздавателна дейност на съда, касаеща съдебните производства по адм.д. № 819/2020 г. и адм.д.№ 916/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Съдът е посочил, че в исковата молба по адм.д.№ 210/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив отново са изложени обстоятелства за съществено нарушение на правото на Европейския съюз и по конкретно на разпоредбите на чл.1, чл.4, чл.20, чл.21, чл.41, чл.47, чл.53 и чл.57 от Хартата на основните права на ЕС и нарушения на чл.6, чл.13, чл.14 и чл.17 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Въз основа на тези данни, съдът е приел, от правна страна, че предявеният от Н.А. иск е процесуално недопустим, счел е, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК, поради което е оставил исковата молба на Н.А. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Върховният административен съд преценява определението като валидно и допустимо. Налице е надлежно сезиране на компетентен съд с искова молба, като съдебното производство е протекло при правилно конституиране на страните. Обжалваното определение е постановено от законен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано е и е подписано от съдебния състав. Ето защо доводите за нищожност и недопустимост на обжалваното определение са неоснователни. Определението е неправилно, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК, на която се е позовал съдът, за да прекрати производството по делото, следва да е установено наличието на друго висящо дело, като оспорванията по двете дела трябва да са тъждествени по страни и по предмет. От представената справка за адм.д. № 210/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив се установява, че съдебното производство е между същите страни и се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Административен съд-Пазарджик по адм.д. № 819/2020 г. и адм.д.№ 916/2021 г. От справката обаче не става ясно какви са фактическите основания, от които се претендират вредите от правораздавателната дейност. Съдът не е изискал препис от исковата молба по адм.д. 210/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив, за да прецени налице ли е идентитет на фактическите основания, от които се претендират вреди от правораздавателната дейност и периода за който се претендират по двете дела. При неизясняване на горните обстоятелства не може да се направи извод за идентичност на предмета на двете дела. В допълнение следва да се посочи, че тази преценка следва да се извърши от съда, като непосочването й от страна на ищеца не представлява нередовност на исковата молба. След като не се установяват основанията по чл.159, т.7 от АПК обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд