Определение № 122 от 20.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК Делото е образувано по молба вх. №6539 от 17.01.2018г. подадена от Р. С. П. за отмяна на влязло в сила решение от 26.07.2010г. по гр.д. № 3035/2007г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 1860 от 26.11.2012г. по гр.д. № 165/2011г. на Софийски апелативен съд. В молбата се твърди, че през 2017г. била намерена изчезналата папка на гр.д. № 2434/2004г. и с мъка били възстановени изчезналите документи от СГС, така че се установило извършено престъпление по чл. 209 НК от лицето Г.К. и молителят получил истинския документ - решение по гр.д. № 2434/2004г.. Така разбрал, че по гр.д. № 3035/2007г. е бил представен недействителен печат, че решението по гр.д. № 2434/2004г. е влязло в сила на 16.05.2007г., а същото в действителност е влязло в сила на 03.06.2010г. По този начин съдът е допуснал по делото да участва главновстъпило лице, което предявява несъществуващи права въз основа на документ с невярно съдържание. Така извършената измама е безспорен факт, доказан от председателя на СГС през 2107г. и станал известен на молителя през месец декември. С молба от 12.02.2018г. молителят е уточнил, че иска отмяна на решението като незаконосъобразно и недействително на основание чл. 305, ал.1 и чл. 304 ГПК; представя новооткрити доказателства за извършена измама и воден симулативен процес в нарушение на ГПК; иска ВКС да преразгледа делото и да отмени постановеното решение. С разпореждане на съдията-докладчик от 12.06.2018г. на молителя са дадени указания да представи мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна по чл. 303 ГПК. В изпълнение на това е представена молба от 18.07.2018г., подадена лично от молителя и молба от 19.07.2018г., подадена от упълномощен адвокат. От тях е видно, че поддържаното основание е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК като новото обстоятелство, на което се позовава молителя е фактът, че решението по гр.д. № 2434/2004г. на СГС е влязло в сила на 03.06.2010г., а не на 16.05.2007г., както е било удостоверено в представения препис при конституирането на главновстъпилото лице Г. К. по гр.д. № 3035/2007г. на СГС. Поради това се оказва, че Г. К. е конституиран въз основа на документ с невярно съдържание, тъй като към този момент решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, от което той черпи правата си, не е било влязло в сила и той не е бил собственик на имота. Към молбата като ново доказателство е представено решение от 07.12.2004г. по гр.д. № 2434/2004г. на СГС със заверка, че е влязло в сила на 03.06.2010г. Ответникът Г. Х. К. намира молбата за отмяна за недопустима. Счита, че не е посочено ясно основание за отмяна, както и че завереният препис от решението не съставлява новооткрито писмено доказателство по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Ответникът [фирма] намира молбата за основателна. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че същата е подадена извън визирания в чл. 305, ал.1,т.1 срок и е недопустима. Решението от 07.12.2004г. по гр.д. № 2434/2004г. на Софийски градски съд, съдържащо заверка, че е влязло в сила на 03.06.2010г., е представено от ответниците Р. П. и [фирма] и прието от Софийски апелативен съд в съдебно заседание на 30.11.2011г. по гр.д. № 165/2011г., т.е. по време на висящността на спора. В този случай тримесечният срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК започва да тече от влизане на решението в сила. Решението на Софийски апелативен съд от 26.11.2012г. е влязло в сила на 23.07.2013г. когато е влязло в сила разпореждането за връщане на подадената от Р. П. касационна жалба - чл.296, т.2 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 17.01.2018г., т.е. много след изтичане на тримесечния законов срок. Изложените в молбата твърдения, че папката по гр.д. № 2434/2004г. е била изчезнала и че документите по делото са възстановени през декември 2017г. са недоказани, а и са неотносими. След като към 30.11.2011г. Р. П. е разполагал с новото писмено доказателство - решението на СГС по гр.д.№2434/2004г., заверено за влизане в сила на 03.06.2010г., то последващото изгубване на делото е без значение. Неподкрепени с доказателства са и твърденията му за извършено документно престъпление във връзка с делото. При горните констатации молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.