Определение № 116 от 03.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1403/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от юрк. В. Б., в качеството на процесуален представител на Държавата, представлявана от Министърa на финансите В. Г., молба вх. на ВКС № 2641/19.03.2020 г., с която е поискано в полза на молителя да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, изчислено съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимо за подадения отговор на касационната жалба на насрещната страна. Ответниците по молбата – „Вълчин Енерджи” ЕООД, „Феникс Солар” ЕООД, „Солар 11”ЕООД ,”СП02” ЕООД, „Ханово Солар” ЕООД, „Инниммо солар” ЕАД,”Солар Проджектс” ЕАД, „ Джей би Солар” ЕООД и „Чартан Солар Плант” ЕООД, изразяват становище, с което оспорват допустимостта на молбата, евентуално нейната основателност. Считат, че възнаграждението не се дължи, защото е недоказано, а ако се дължи –дължимо е едно общо възнаграждение, а не самостоятелно от всеки ответник. Правят възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 1403/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „Вълчин Енерджи” ЕООД, „Феникс Солар” ЕООД, „Солар 11”ЕООД, ”СП02” ЕООД, „Ханово Солар” ЕООД, „Инниммо солар” ЕАД,”Солар Проджектс” ЕАД, „ Джей би Солар” ЕООД и „Чартан Солар Плант” ЕООД,, с която се обжалва решение № 391/18.02.2019 г. по т.д. № 5912/2018 г. на Апелативен съд София. С постановеното от състава на ВКС определение № 162/12.03.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от юрк. Б., искане за присъждане на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на Държавата на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Молбата е основателна. Предявени са девет обективно съединени иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност за всеки по чл. 59 ЗЗД за осъждане на Държавата да заплати на всеки ответник парична сума, представляваща такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% за периода 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., заплатени от всеки ответник на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и внесени в държавния бюджет. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 8 ГПК – касационното производство е образувано по жалба на „Вълчин Енерджи” ЕООД, „Феникс Солар” ЕООД, „Солар 11”ЕООД, ”СП02” ЕООД, „Ханово Солар” ЕООД, „Инниммо солар” ЕАД,”Солар Проджектс” ЕАД, „ Джей би Солар” ЕООД и „Чартан Солар Плант” ЕООД, представен е отговор от ответната страна – Държавата, в който се съдържа своевременно искане за присъждане на разноски за касационното производство. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението/определението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В посочения смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно, налице са предпоставките за присъждане на възнаграждението. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, препращащ към чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Правно ирелевантно е разбирането на ответната страната, че съдът следва да съобрази при определяне на разглежданото възнаграждение фактическата и правна сложност на делото. С тези изисквания се свързва единствено намаляването на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение, тъй като липсва бланкет към тази норма / в този смисъл константната практика на ВКС – напр. № 130/31.03.2020 г. по т.д. № 1572/2019 г. на I т.о. на ВКС/. Неоснователно е и възражението, че се дължи едно общо юрисконсултско възнаграждение. В трайната практика на касационната инстанция /вж. напр. определение № 32/07.02.2017 г. по т.д. № 2663/2015 г. на I т.о. на ВКС, определение № 33/25.01.2016 г. по т.д. № 1070/2014 г. на II т.о. на ВКС и определение № 147/17.06.2016 г. по т.д. № 3644/2014 г. на II т.о. на ВКС/ е аргументирано становище, споделяно и от настоящия състав, че при наличие на обективно съединяване на искове, по които ответникът се е защитавал с един подаден отговор, самостоятелно възнаграждение се дължи за всеки иск, тъй като всеки един от тях е с различен предмет. С оглед изложеното, в полза на Държавата, представлявана от процесуален представител юрк. В. Б., следва да бъде присъдено като платимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от „Вълчин Енерджи” ЕООД, „Феникс Солар” ЕООД, „Солар 11”ЕООД, ”СП02” ЕООД, „Ханово Солар” ЕООД, „Инниммо солар” ЕАД,”Солар Проджектс” ЕАД, „ Джей би Солар” ЕООД и „Чартан Солар Плант” ЕООД, възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, възлизащо по размер на 450.00 лв., платимо от всяко от търговските дружества. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение