Определение № 9705 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ със седалище и адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ №51д, ет. 4, ап. 11 срещу Определение №27037 от 11.08.2025 г. по адм. дело № 5138/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ). С определението съдът е спрял производството по адм. дело № 5138/2025 г. на АССГ, до влизане в сила на решение по адм.д. №1452/2025 г. на АССГ. Частният жалбоподател Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ (ССИ/Сдружението) сочи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че за да спре производството по делото, първоинстанционният съд се е позовал на неотносима разпоредба, тъй като към датата на постановяване на обжалваното определение приложима е разпоредбата на чл. 154а, ал.1, т. 4 АПК, а не посочената от съда разпоредба на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Твърди, че неправилно съдът е приел, че следва да се произнесе по спора, след приключване на производството по адм.д. №1452/2025 г. на АССГ, което се отнася до факта, дали ССИ ще бъде отново призната за работодателска организация или не. Основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения, какъвто не е процесният случай. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Програма „Развитие на човешките ресурси 2021 – 2027 г.“ (Програмата) изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението за спиране на съдебното производство, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, АССГ е изложил, че всички фактически и правни съображения на административния орган се базират на изхода от спора по адм.д. №1452/2025 г. на АССГ, доколкото в това производство следва да се установи дали Сдружението ще бъде признато за работодателска организация за периода следващ 14.01.2025 г. Определението е неправилно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за неправилно приложение на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, тъй като в съответствие §40 от ПЗР към ЗИДАПК (ДВ, бр. 63 от 20205 г., в сила от 5.08.2025 г.), неприключилите производства пред административния орган и пред съд до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Делото през първоинстанционния съд е образувано преди влизането на закона, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил относимата разпоредба на ГПК. За да спре производството по делото съдът е приел, че е налице образувано съдебно производство, което има значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Предмет на образуваното съдебно производство в АССГ е Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане №BG05SFPR002-1.005-0005/6 от 25.04.2025 г. на ръководителя на УО по Програмата. Във фактическите основания за издаване на акта изрично е отразен фактът на обжалване на Решение №23 от 14.01.2021 г. на Министерски съвет (МС), както и обстоятелството, че жалбата е спряла изпълнението му и този акт не подлежи на изпълнение до решаване на спора от съда. Обсъден е и фактът, че с влязло в сила решение от 19.03.2025 г. на ръководителя на УО на Програмата, е спряно изпълнението на административния договор и административното производство по прекратяване на административния договор. Независимо от образуваното съдебно производство и спряното производство по изпълнение на административния договор и вземайки предвид именно тези обстоятелства, административният орган се е произнесъл с обжалваното решение. Предмет на производството по адм.д. №1452/2025 г. на АССГ е Решение №23 от 14.01.2021 г. на Министерски съвет, с което е отказано да се признае ССИ за представителна организация на работодателите на национално равнище за следващ четиригодишен период. Изходът от спора по това дело е неотносим към предмета на настоящия спор, тъй като в мотивите за издаване на оспорваното решение изрично е отбелязан фактът на обжалване на решението на МС и обстоятелството, че актът не подлежи на изпълнение до решаването на спора от съда. Изходът от спора по адм.д. №1452/2025 г. на АССГ няма да промени посочените в административния акт факти във връзка с издаването му. Предвид изложеното, неправилно АССГ е приел, че е налице образувано съдебно производство, което има значение за правилното решаване на настоящия спор. Като не е съобразил посочените обстоятелства и е спрял производството по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави определението неправилно. Частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на АССГ - за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение