Определение № 342 от 14.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1580/2020 г.
ВКСII търговско отделение14.09.2020 г.докладчик Анна Баева
Диспозитив
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 102 от 10.01.2020г. по в.гр.д. № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1152 от 24.06.2019г. по т.д. № 1876/2018г. на Софийски градски съд, ТО, 4 състав, с което „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС“ ЕООД и „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС И ПАРТНЬОРИ“ ЕООД са осъдени на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да заплатят солидарно на М. Анвар, извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, използващ за тази си дейност наименование „АГМ Графише Машинен“, сумата 25 564,60 евро, предявена частично от 190 000 евро – платена цена по прекратен договор за продажба на употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-H, 2008г.“, по който е издадена проформа фактура № [ЕГН]/26.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата 25 564,60 евро от 10.09.2018г. до окончателното плащане; на основание чл.92 ЗЗД неустойка за забава за периода 01.02.2017г. – 10.09.2018г. в размер на 3283,62 евро, предявена частично от 12 844,44 евро, както и съдебни разноски в размер на 4004,58 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС“ ЕООД и „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС И ПАРТНЬОРИ“ ЕООД, представлявани от адв. К. М., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 102 от 10.01.2020г. по в.гр.д. № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 1152 от 24.06.2019г. по т.д. № 1876/2018г. на Софийски градски съд, ТО, 4 състав, с което „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС“ ЕООД и „ИНТЕРГРАФИК СЪРВИС И ПАРТНЬОРИ“ ЕООД са осъдени на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да заплатят солидарно на М. Анвар, извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, използващ за тази си дейност наименование „АГМ Графише Машинен“, сумата 25 564,60 евро, предявена частично от 190 000 евро – платена цена по прекратен договор за продажба на употребявана машина „Heidelberg SM 74-5-H, 2008г.“, по който е издадена проформа фактура № [ЕГН]/26.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата 25 564,60 евро от 10.09.2018г. до окончателното плащане; на основание чл.92 ЗЗД неустойка за забава за периода 01.02.2017г. – 10.09.2018г. в размер на 3283,62 евро, предявена частично от 12 844,44 евро, както и съдебни разноски в размер на 4004,58 лева. Въззивното решение е съобщено на молителите на 27.01.2020г., а касационната жалба срещу него е подадена на 27.02.2020г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторите са внесли по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 56 422,21 лева, представляващи левовата равностойност на 28 848,22 евро, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 11.09.2020г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 102 от 10.01.2020г. по в.гр.д. № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение