Определение № 419 от 09.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 652/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд- Плевен по повод разглеждането на жалба на „А. 372“ ЕООД срещу наказателно постановление № 875290- 849832/ 17.02.26г., издадено от изп.директор на НАП. С жалбата, адресирана до РС - Плевен, дружеството е атакувало наказателно постановление № 875290- 849832/ 17.02.26г., издадено от изп.директор на НАП, с което му е било наложена имуществена санкция в размер на 5 112,92 евро на осн. чл.105, ал.2 от Закон за хазарта за нарушение на чл. 10, ал.1, т.5 от Закона за хазарта. РС – Плевен е счел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като нарушението е „извършено при извършена проверка в информационната система на ТД на НАП- гр. София…..“, т.е. в съдебния район на Софийски районен съд, поради което изпратил производството по подсъдност на Софийски районен съд. Софийски районен съд не се съгласил с това заключение, позовал се на чл. 59, ал.1 от ЗАНН, (относно подсъдността по местоизвършване на нарушението), както и на обстоятелствената част на наказателното постановление, в което изрично е отбелязано, че мястото на извършване на нарушението е на територията на гр. Плевен, поради което повдигнал настоящата препирня за подсъдност. При запознаване с материалите по делото и при внимателния прочит на отразените в наказателното постановление обстоятелства във връзка с извършване на административното нарушение (които са релевантните обстоятелства с оглед разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН), ВКС констатира, че в наказателното постановление е посочено, че мястото на извършване на нарушението е местонахождението на външните рекламни съоръжения, върху които дружеството е рекламирало хазартни игри – всичките, намиращи се на територията на гр. Плевен. При така изложените в наказателното постановление факти за местоизвършването на административното нарушение, Върховният касационен съд намира, че производството по делото е подсъдно на Плевенския районен съд, поради което производството следва да му се изпрати по подсъдност за разглеждане и решаване, а спорът за подсъдност следва да се разреши в полза на Софийския районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,